| Потомъ разделили по мученикамъ все роды смерти. Мученики соплели изъ цветовъ всякаго вида одинъ венецъ, и принесли его къ Отцу. Но и сами, какъ мужественные подвижники, совершивши многіе подвиги одержавши знаменитую победу, получили блистательный венецъ нетленія. Матура, Санкта, Бландину, и Аттала вывели, для борьбы со зверями, въ амфитеатръ, на публичное зрелище безчеловечія язычниковъ, въ день нарочно для того назначенный. Матуръ и Санктъ тотчасъ прошли въ амфитеатре всякое мученіе, какъ такіе, которые прежде нимало не страдали, или лучше, какъ борцы, многократно победившіе противника, и уже для самаго венца сражающіеся; они паки должны были пройти, по здешнему обыкновенію, сквозь удары, вытерпевъ терзанія зверей, и все, что неистовая чернь, крича со всехъ сторонъ, назначала, и после всего железный стулъ, на которомъ тела, бывъ жарены, изпускали несносный смрадъ. Однако народъ и симъ не удовлетворился; но еще более разсвирепелъ, желая победить ихъ терпеніе; впрочемъ они отъ Санкта не услышали ничего, кроме словъ исповеданія, которыя онъ съ самаго начала произносилъ. И поскольку, после сихъ весьма великихъ подвиговъ, все еще оставалась въ нихъ душа, то наконецъ они были заколоты, и сами соделались въ оный день зрелищемъ, вместо всего разнообразія, представляющагося на единоборствахъ. Бландина же, будучи пригвождена къ древу, отдана была въ пищу пущеннымъ на нее зверямъ, и какъ своею пламенною молитвою, такъ и видомъ своимъ, будучи распята въ образе креста, сообщала подвизающимся великую силу: ибо они среди мученій и телесными очами созерцали въ сей сестре Того, Который распятъ за нихъ, дабы убедить верующихъ въ Него, что всякій, страдающій въ славу Христову, имеетъ общеніе съ Богомъ живымъ. И, поелику ни одинъ зверь не прикоснулся къ ней; то, бывъ снята съ дерева, она опять заключена въ темницу, для другаго подвига, дабы победивши во многихъ опытахъ, пріуготовить неизбежное осужденіе лукавому змію, и ободрить братьевъ, такъ какъ она, слабая и немощная и презренная, облекшись во Христа, великаго и непобедимаго подвижника, многократно одержала победу надъ противникомъ, и за подвиги увенчана венцемъ нетленія. Также и Атталъ, котораго народъ упорно требовалъ, поскольку онъ былъ знаменитъ, съ готовностію явился на подвигъ, по причине сладкаго покоя своей совести: ибо онъ былъ истинно образованъ въ христіанскомъ благочиніи, и всегда былъ у насъ свидетелемъ истины. И такъ когда его водили кругомъ по амфитеатру, съ таблицею напереди, на которой было написано по римски: Это Атталъ христіанинъ , и народъ сильно возсталъ на него: тогда проконсулъ, узнавъ, что онъ римлянинъ, велелъ опять отвести его въ темницу вместе съ прочими, и написавъ объ немъ къ кесарю, дожидался его решенія. |
| Егда убо слыша Пилат сие слово, паче убояся, и вниде в претор паки и глагола Иисусови: откуду еси Ты? Иисус же ответа не даде ему. Глагола же Ему Пилат: мне ли не глаголеши? Не веси ли, яко власть имам распяти Тя и власть имам пустити Тя? Отвеща Иисус: не имаши власти ни единыя на Мне, аще не бы ти дано свыше, сего ради предавый Мя тебе болий грех имать. От сего искаше Пилат пустити Его. Иудее же вопияху, глаголюще: аще Сего пустиши, неси друг кесарев. Всяк, яже царя себе творит, противится кесарю. Пилат убо слышав сие слово, изведе вон Иисуса и седе на судищи, на месте глаголемем Лифостротон, еврейски же Гаввафа. Бе же пяток Пасце, час же яко шестый. И глагола Иудеом: се, Царь ваш. Они же вопияху: возми, возми, распни Его. Глагола им Пилат: Царя ли вашего распну? Отвещаша архиерее: не имамы царя токмо кесаря. Тогда убо предаде Его им, да распнется. Поемше же Иисуса и ведоша. И нося крест Свой, изыде на глаголемое Лобное место, еже глаголется еврейски Голгофа, идеже пропяша Его и с Ним ина два сюду и сюду, посреде же Иисуса. Написа же и титла Пилат и положи на кресте. Бе же написано: Иисус Назорянин, Царь Иудейский. Сего же титла мнози чтоша от Иудей, яко близ бе место града, идеже пропяша Иисуса. И бе написано еврейски, гречески, римски. Глаголаху убо Пилату архиерее Иудейстии: не пиши, Царь Иудейский, но яко Сам рече: Царь есмь Иудейский. Отвеща Пилат: еже писах, писах. Воини же, егда пропяша Иисуса, прияша ризы Его и сотвориша четыри части, коемуждо воину часть, и хитон. Бе же хитон нешвен, свыше исткан весь. Реша же к себе: не предерем его, но метнем жребия о нем, кому будет, да сбудется Писание, глаголющее: разделиша ризы Моя себе и о иматисме Моей меташа жребия. Воини убо сия сотвориша. Стояху же при кресте Иисусове Мати Его и сестра Матере Его Мариа Клеопова и Мариа Магдалина. Иисус же видев Матерь и ученика стояща, егоже любляше, глагола Матери Своей: Жено, се сын Твой. Потом глагола ученику: се Мати твоя. И от того часа поят Ю ученик во своя си. Посем ведый Иисус, яко вся уже совершишася, да сбудется Писание, глагола: жажду. |
| Максимилиан – римски император (305–311 г.). Извън речника: Св. мъченик Акакий Серски (IV) Св. Марко Ефески (Марк Евгеник), митрополит Ефески – св. отец и учител на църквата, знаменит защитник на Православието на Флорентинския Събор (1439). Нищо не могло да го склони към уния. Тайно напуснал Флоренция, св. Марк ревностно убеждавал жителите на Константинопол да отхвърлят нечестивото съглашение. Починал в 1457 година. Празнува се на 19 януари. Извън речника: Св. Марко Ефески. Масорети (евр. мазара – предание), т.е. хранители на преданието. Македоний – епископ на Константинопол (ок. 342 г.), учил лъжовно за Светия Дух по ариански, а именно че Св. Дух е служебно творение. Неговото еретично учение е осъдено на Втория Вселенски събор, свикан по повод на лъжеучението му. Македонианство (македонианска или духоборска ерес) – еретично учение, което отрича божественото достойнство на Св. Дух и с това равенството между лицата на Св. Троица. Светителите Атанасий Велики, Василий Велики, Григорий Богослов , Григорий Нисийски, Епифаний Кипърски и Дидим Слепец ът са отстоявали православната църковна пневматология от Македоний и последователите му. Патриарх Максим Български – Български патриарх и софийски митрополит. Роден в 1914 г. със светско име Марин Найденов Минков). От ранно детство свързал живота си с Троянския манастир, 27-годишен приел монашески постриг. Представител на Българската православна църква в Московската патриаршия (1950–55), главен секретар на Светия Синод (1955–60). Ловчански митрополит (1960–71). Почетен член на международната комисия при Световния съвет на църквите в Женева. След смъртта на патриарх Кирил, Софийски митрополит и патриарх Български от 4 юли 1971 година. Извън речника: Патр. Максим Български. Св. преподобни Максим Изповедник (ок. 580–662 г.) е един от най-големите и авторитетни църковни отци и учители на Православието. Той е пламенен защитник на чистотата на православната вяра, запечатал верността си към нея с мъченическия подвиг на изповедничеството. В своето богословие преподобни Максим Изповедник разработва православното учение за двете воли, съответстващи на двете естества, божествено и човешко, в личността на въплътения Син Божи – Иисус Христос и така става изразител на догматическата истина на Вселенската църква срещу монотелитската ерес. Неговото учение по този важен въпрос е залегнало в основата на вероопределението на VI вселенски събор (681 г. сл. Р. Хр.). |
| Иноверен – човек, който принадлежи към една или друга религия, но не към християнската, принадлежи към друга вяра, друговерец. Инославен – християнин, който не е православен, който слави Бога по друг начин, другояче славещ Бога. Св. Иоан Рилски (св. Йоан Рилски, ок. 876–946) – виж св. Иван Рилски. Иопия (от еврейски: «красива, възвишена местност) – древен финикийски град (днес гр. Яфа). До завоюването на Обетованата земя дал Дановото коляно. Разположен е на висок хълм покрай Средиземно море, на юг от цветущата Саронска равнина, на 12 часа път от Йерусалим. През всичките години този град е бил важно пристанище и търговски град. Иподякон (гр. – поддякон) – църковнослужител, който прислужва в храма и помага на архиерея по време на богослужение, но няма йерархическа степен. Виж също: дякон, аколут. Св. свещеномъченик Иполит Римски (Hippolitus, Ипполит) е философ, богослов-ересолог и един от първите екзегети, писали на Запад. Св. Патриарх Фотий го нарича ученик на св. Ириней Лионски, макар че не е известно дали св. Иполит е познавал лионския светител лично. Неговият главен труд «Опровержение на всички ереси» е насочен към гностиците. Борел се е също и против антитринитарното учение на Савелий. Загинал мъченически по време на гоненията на император Максимин Тракиянина около 235 година. Паметта му се празнува на 30 януари. Виж също: Тропар и житие на св. Иполит. Ипостас (гр. «същност, основание, битийност, вътрешна природа»; виж Евр. 1:3 ) – богословско понятие, характеращо същността на всяко от лицата на Св. Троица. Съгласно учението на Църквата, трите божествени ипостаси – Бог Отец, Бог Син и Бог Дух Свети – обладават една природа, една същност (ипостас) и една енергия във взаимно съгласие. Троичната същност на Бога е недостъпна за човешкия разум; тя не се поддава на рационално обяснение, а е обект на вярата. Св. Ириней Лионски (ок.130 – ок. 202) – западен отец на Църквата, отстоявал истините на Православието от еретичните учения на гностическите теософи. Принадлежал към поколението непосредствено след Апостолските мъже, ученик на св. Поликарп Смирненски и Папий, епископ на гр. Лион. Родом от гр. Смирна (Мала Азия). Около 177 г., по време на жестоки гонения над християните, св. Ириней заминал за Галия и се заселил в Лион. Скоро бил ръкоположен за презвитер, а в 190 г. станал епископ на Лион след мъченически загиналия епископ Потин. По време на спорове относно времето за празнуване на Пасха, в името на единството на Църквата св. Ириней станал посредник между Изтока и Запада. Св. Ириней оставил голямо наследство, от което до нас в цялост са достигнали книгите «Против ересите» и «Доказателство за апостолската проповед». По сведения на Евсевий, св. Ириней е загинал мъченически. Църквата празнува паметта му на 23 август. Извън речника: Св. Ириней Лионски. |
| Субординационизъм (от лат. sub – под и ordinatio) – еретично учение, според което съществува йерархическо съподчиненние на Лицата на Светата Троица (Бог Син – на Бог Отец и Бог Дух – на Бог Син), което намалява единството на Ипостасите и тяхното божествено достойнство. Било разпространено в ранния прериод на осмисляне на Тринитарното богословие (II-III). Според него Божият Син и Св. Дух произхождат и стоят по-ниско от Бог Отец, защото получават божествената си същност от Него, т.е. смята се, че две от Лицата на Божествената Троица са подчинени на Отца, а при най-ранните форми на субординационизма – и дори «твари» на Отца. Субординационалистите вярват, че Логосът и Св. Дух не са Божии ипостаси, а «божествени сили», с помощта на които Бог Отец ръководи света. Към субординационистка триадология са се придържали Ориген , Тертулиан, св. Дионисий Александрийски, св. Климент Римски и др. На основата на субординациански идеи извеждали своите съждения и арианите и духоборците. Богооткровената вяра в Единия Бог в три ипостаси – Бог Отец, Бог Син и Бог Дух Свети – е утвърдена като основополагащ догмат на Никейския (325 г.) и Константинополския (381 г.) събори. Суеверие – отклонение от чистия дух на истинската вяра, измяна на Бога – опасен грях, който се проявява във вярване на знаци, гадания, сънища, заговори, астрологически предсказания. За това колко пагубни са суеверията говори още Старият Завет. Схима (гр. σχημα – «образ, схема») – съвкупност от одеждите на монаха, монашеско облачение. Съобразно степените на монашеството бива малка и голяма. Виж също схимонах. Схимонах – от гр. schima – външност, външен вид, облекло, и monahos – са. Монах без свещенически сан, дал обет да води особено строг и уединен начин на монашески живот и носещ определена по-особена дреха (схима). Висша форма на Източното монашество. Съблазън (от гр. skandalon – буквално кукичката, на която се закача стръвта; в преносен смисъл, и по-често употребявано – капан, клопка, заблуда, препятствие) Да не се смесва със изкушение. |
| Доксология – от гр. – славословие, отправено към Бога. Доминиканци (лат) – католически монаси от ордена на св. Доминик. Основан е през XIII в. за борба против албигойците. Домициан (Домитиан) – император на Римската империя от 81 до 96 г., втори най-жесток гонител на християните след Нерон. Наследил Веспасиан Флавий и неговия син Тит. Умъртвил и ограбил по политически подозрения много сенатори, преследвал и мъчил по религиозни подбуди много римски граждани-християни за «безбожие и възприемане на юдейски обичаи». Заточил и жена си Домицила, несъмнено християнка, в рудници на остров близо до гр. Неапол. Домостроителство – Божият промисъл за спасението на човешкия род, осъществяван в историята на човечеството. Донатизъм – еретическо учение, близко до учението на агонистиците. Донатизмът започнал съществуването си като разколническо движение в края на IV в. в Северна Африка и получил името си от името на епископ Донат. Донатистите подчертавали необходимостта от чистота и святост на ръководителите и членовете на Църквата; настоявали на това, че Църквата представлява общество на светиите, а не смесено съобщество на праведници и грешници. Затова те не признавали епископи и свещеници, които са се опетнили по някакъв начин и изисквали отлъчването от Църквата на нарушителителите на нравите и църковната дисциплина. Обявявали се също против всякакъв компромис с държавната власт. Донатисткият спор поставил въпросът за това как може да бъде реформирана цялата Църква без от нея да се образуват разколнически групи. Този въпрос възникнал отново по време на Реформацията. «Достойно есть...» . С тази песен за първи път е възпята Божията Майка през 431 г. от отците на III вселенски събор, които постановяват да се величае Пресвета Дева Мария Богородица. През X в. песента не била в състава на Литургията, но в същия век при император Василий Багренородни било установено да се пее «Достойно есть» на Св. Литургия след освещаването на св. Дарове. Атонско предание от X в. говори, че тази «похвална песен» била изпята за първи път пред образа на Божията Майка и записана на мраморни плочи от архангел Гавриил, който се явил на един отшелник. Това станало по времето на Константинополския патриарх Николай Хрисоверг. На Атон, в Карейския катедрален храм, се пази иконата на Божията Майка «Достойно есть», пред която според преданието се молел монахът, а архангелът изпял песента. Тая песен е двусъставна първоначално се е пеело само: «Честнейшую...». Ангелът, който се е явил на отшелника, казал: «Ние я пеем тъй: «Достойно есть...» и тогава «Честнейшую...». |
| Лъв Исаврянин – византийски император-иконоборец, управлявал от 717 до 741 година. Св. архиепископ Лука Войно-Ясенецкий (1877 – 1961) – светец на Руската православна църква, хирург, изповедник, празнуван на 25 май/11 юни. Виж Лука Войно-Ясенецкий . Лутерани – последователи на Мартин Лутер (1483–1546), отделили се по време на т.н. Реформация от Католическата църква и създали свои църкви първоначално в Германия и Скандинавия. Луцифер – от лат. Lucifer – «носител на светлина, светлоносец» – наименование на Сатана преди падението му, светъл като звезда. Лъжичка – свещен съд, представляващ лъжичка с дълга дръжка, с която се причастяват миряните и свещениците. Виж също: църковна (богослужебна) утвар. Слово М Маврикий – византийски император, управлявал от 582 до 602 година. Магия и чародейство (магьосничество) – опитът да се влияе върху хора и събития чрез свръхестествени или окултни средства. «Черната» магия се стреми да причини зло чрез проклятие, произнесено в единение със зли духове. «Бялата» магия се опитва да обезсили проклятията и да използва окултни сили за доброто на човека, който я прилага, или на някой друг. Несъмнено това невинаги е просто суеверие – често зад тези опити се крие духовна реалност, на която можем и трябва да се съпротивляваме, и да я надмогваме чрез силата на Бога и в името на Иисус Христос. Вж. също Библейската присъда над магиите. Магнаурска школа – висше училище (IX-XV в.) в двореца «Магнаура» в Константинопол, превърнала се в средище на научната мисъл във Византия. Магнаурската школа била създадена като частно училище от византийския учен Лъв Математик, вероятно по времето на император Теофил (829–842). В нея се изучавали всички тогава познати светски науки: граматика, геометрия, философия, риторика, астрономия, музика и др. В Магнаурската школа са учили св. Константин-Кирил Философ, цар Симеон I и др. Максимиан Галерий (Гай Галерий Валерий Максимиан, наричан също Арментарий) – римски император в източната половина на Римската империя, най-яростният гонител на християните. Като зет и съуправител на император Диоклетиан (Диоклециан), Галерий бил главен инициатор на гоненията. След оттеглянето на останалите тетрарси, през 305 г. обсебил властта. Едва месец преди смъртта си отменил жестоките гонения срещу християните в едикт от 311 г., издаден съвместно с Максимин, св. Константин Велики и Лициний. Починал в Сердика (София) от жестока болест (тялото му било покрити от язви). Извън речника: Св.равноапостол Константин. Св. Мина Св. Димитър Солунски. Св. Николай Чудотворец. Св. Варвара. Св. Евгений и Макарий изповедници. Св. Гордий. Св. Агатопод и Теодул. Св. Евстратий, Авксентий, Евгений, Мардарий и Орест . Св. Теодор Стратилат |
| Ханаанска земя – виж Обетованата земя. Хананейци, ханааняни, ханаанци – 1) В широк смисъл коренното население на Палестина, потомък на Ханаан, жител на Ханаанската земя (Бит. 12:6, 38:2). Хананейците били унищожени, а през XIII в. пр.Хр. малкото останали били постепенно асимилирани от обединение от няколко племена, носещо името Израил. 2) В тесен смисъл хананейци вероятно наричали само финикийците – известни търговци ( Иов 40:25 ; Иез. 17:4 ; Ос. 12:7 ). Хананейка ( 1Пар. 2:3 ; Мат. 15:22) – ханаанска жена, родом от Финикия, чиято дъщеря поради вярата й («Помилуй ме, Господи, Сине Давидов!») Иисус изцели от бяс, въпреки че не беше израилтянка. Барбара Харис (Barbara Clementine Harris, р. 1930) – първата жена-епископ, ръкоположена от англиканската църква на 11 февруари 1989 година. Извън речника: Служението на жените в Църквата. Херметизъм (от името на бога Хермес) – окултно течение в елинистичната мисъл, подготвило философски гностицизма. Херувим – висше същество от ангелската йерархия. Херувимска песен – съставена от император Юстиниан Младши в 573 година. Когато римските императори се връщали победоносно от война, били тържествено посрещани по римски обичай императорът бил вдиган на щит, поддържан от копия, и при възклицанията на войниците и народа, минавал под триумфалната арка. Този обичай е използван при създаването на Херувимската песен за прослава на Христа като победител на смъртта. Песента ни подтиква тайно или по тайнствен, неописуем начин да се уподобим на херувимите, като им подражаваме и като пеем заедно с тях «Трисветата песен» на животворящата Троица. На Велики четвъртък, вместо «Иже херувими...», се пее «Вечери Твоея тайния...» («На Твоята Тайна вечеря...»), а на Велика събота «Да молчит всякая плот человеча...» («Да мълчи всяка плът човешка...»). Извън речника: Св. Юстиниан Велики, Велики четвъртък. Хилиазъм – учение за скорошното Второ пришествие на Господа Иисус Христос и установяване на Неговото хилядолетно царство. Към това учение се придържат някои протестантски църкви. Извън речника: Православие и хилиазъм. |
| Некоторые из них и доселе остаются на своих местах, по своей громадности (напр. статуи четырех Вселенских учителей в 3 ¼ аршина вышиной) возбуждая более удивление, чем благоговение богомольцев, в подвальных коридорах, ведущих в церковь Антония и Феодосия. Алтарь совершенно не был отделен от средней части храма; а вблизи престола стояли по обеим сторонам при стенах лавки, для сидения не только братии во время вечерних и утренних богослужений, но и мирских людей, как в латинских костелах. Уже в начале XIX века базилиане, узнав, что Почаевская обитель должна рано или поздно возвратиться к прежнему Православию, и желая показать пред правительством, что будто бы и они во многом держатся православия, построили в большой церкви иконостас об одном прусе, самый же престол остался по прежнему (по римски) придвинутым к киоту, заменявшему православное горнее место. Приняты базилианами и другие мнимые украшения храма, допускаемые только Западной, а не Восточной Церковью, напр. деревянные большие кресты, на которых корпус Спасителя грубой и неблаговидной резьбой изображен слишком пластично, и притом ноги пробиты одним гвоздем (по римски), во многих местах, особенно при дверях и переходах из одной части храма в другую, размещены на стенах. С изображением Ветхозаветных и Новозаветных из Священной Истории лиц и событий, – вверху на стенах храма базилиане разместили картины, которые, хотя представляют события, относящиеся к Почаевской обители. при всем том суть картины, а не иконы; – и все это, можно утвердительно сказать, заимствовано ими от Римской Церкви, в которой преобладают чувственность и материальность. Утварь и ризница во многом также изменилась: на престоле, вместо православных ковчегов, ставились так называемые монстранции или цибориумы, – клались подушки, а на них богослужебные книги (совершенно по римски). Иерейские и диаконские священные одежды строились применительно к одеждам латинским. В прочем базилиане не слишком и заботились об утвари и ризнице. В продолжение векового униатского порабощения Почаевской обители мы не видим, чтобы она, для существенного своего благолепия, приобрела что-либо ценное и благоприличное, хотя средства к тому, как увидим, были весьма богатые. |
|
|
