| е. Тела и Крови Христовы) причащаемся духовне, и по вере нашей точию разинем рот (уста), а Дух Святый, или Ангел тогда невидимо причащает нас. 243 От Кн. Никона Черныя Горы, толкован. Заповед. Господн. 2-го слова. Еще также о самопретыкателях, ересь; 102. 244 От кн. Испровержение Волтеровых заблуждений, части 1-й, стран. 134, 135. Мнением сих еретиков заражены ныне и у нас в России раскольники перекрещиванской секты и хлыстовщина. Также и сии не признают церковного крещения и осуждают супружество. 245 См. Начертание Церковной Истории. Отдел. второе. Изд. 1834 г. Стр. 44. Подобно сим еретикам и наши перекрещиванской и беспоповщинской секты также не имеют епископов, священников и диаконов. Учители их из непосвященных мужиков, называются большаками и отцами духовными, и никакого отличия не имеют от мирян, но крестят и исповедывают, как священники. 247 Стригольническим духом заражены и нынешние наши пустосвяты. Они также слово в слово клевещут на епископов и священников наших и на всех православных, будто бы худо живут; себя называют православными и праведными, а нас еретиками. 249 Из сего видно, что Карп диакон за какие-нибудь дурные дела лишен был законным начальством своего сана; и во отмщение произвел мятеж церковный. 259 Есть такое же мнение и у нынешних старообрядцев в беспоповщинской секте, что лучше, де, припадая к земле, или зря в небо, или стоя пред иконою Спасителя нашего Иисуса Христа, покаяние приносити, нежели пред нынешними священниками. 261 В Никоновской летописи, части 4-й под годом 1375-м сказано, что когда ересеначальники: Карп Диакон, Никита Простец и третий сообщник их брошены были в реку Волхов, тогда ересь стригольников пресеклась. 263 «Се аз с вами есмь во вся дни». Понеже Христос даже до тогда чрез Таинства невидимо с нами будет. Из книги Симеона Фессалонит. гл. 62. 264 От Апостола с толкованием, напечат. иждивением старообрядцев со старописанного в типографии Почаевской в лето по сотворении мира 7192, а по Р. Х. 1784, лист. 686. 265 Ересь и мнения скопцев весьма пагубны для всякого государства и противны Евангельскому учению; почему для прекращения сей заразы в прежние времена Греческие Православные цари издавали наистрожайшие законы: «Градский закон: Аще кто себе скопит, или иного, различными муками мучити таковаго повелевает, овогда убо главным усечением, овогда же разграблением имения и заточением; овогда же, аще иного скопил будет, самого скопляют. |
| Демиург (гр. Demiurgos) – при гностиците – творец, създател на света; при платониците – върховен разум, творческа сила. Демон (бяс) (гр. зъл дух. дявол, сатана) – В древната класическа литература демонът е добър бог или същество с божествена сила, но в Евангелията демоните винаги са враждебни на Бога. Техният водач е Велзевул (Сатана). Хората, обладани от демони, проявяват симптоми като нямота, епилепсия и ненормално поведение. Деструктивен (разрушителен) култ – разновидност на религиозния култ, чиято практика (религиозна, както напр. «Семейството» или комерческа, както напр. при движението «хърбалайф») е призната от авторитетни институции в дадено общество (народ) за разрушителна 1) по отношение на личността в дадено общество, нейното духовно, психическо и/или физическо здраве; 2) по отношение на самото общество със създадените от него традиционни структури, учреждения и институции, култура, норми на обществен порядък и нравственост, ценности и начин на живот. Вж. също секта. Деций Траян (Гай Мессий Квинт Траян Деций) (лат. Gaius Messius Quintus Trajanus Decius) (ок. 200–251) – римски император (249–251), влязъл в историята най-вече като организатор на първото систематическо гонение на християните. Диаспора (гр. «разсейване, разпръсване») – християни, които живеят извън пределите на църквата, към която юрисдикционно принадлежат. Дикирий – двусвещник – свещник с две свещи, с които архиереят благославя, символизиращ Божественото и човешкото естество на Господ Иисус Христос. Виж също: църковна утвар. Св. Димитрий Мироточиви – Солунски Чудотворец († 306 г.) – светец, великомъченик, особено почитан от древност от всички балкански народи. Родом от Солун. По времето на императора-гонител на християните Диоклетиан (286–305) заемал поста градоначалник на Солун. Получил заповед да преследва християните, но вместо това той станал техен защитник. Заради вярата си в Христа св. Димитър бил затворен в тъмница и убит (прободен с копие). Извън речника: Св. Димитър Солунски. Св. Димитрий Ростовски ( Дмитрий Ростовский , 1651–1709) – до приемането на монашество Даниил Савич Туптало – именит руски църковен писател и проповедник от времето на Петър I, одухотворен богослов, философ и поет, светител, Ростовски-Ярославски митрополит (от декември 1651 до 28 октомври 1709). Завършил Киево-Могилянската духовна академия. През 1668 г. приел монашество, бил игумен в редица манастири в Малорусия. Оглавявал дълго време Ростовската катедра и бил представител на «старата школа» руски архипастири, които поддържали император Петър I в държавните му дела. През 1702 г. бил избран за митрополит на Ростов. Тук той основал първата в Русия духовна семинария с преподаване на гръцки и латински езици. Автор на много духовни съчинения, сред които множество слова и «Духовна азбука». Главен труд на живота му са «Четьи-Минеите» (Житията на светците), които имате възможност да четете в български превод и на страниците на Pravoslavieto.com. Извън речника: Св. Димитрий Ростовски. |
| ВЪЗКРЕСЕНИЕ ХРИСТОВО (ВЕЛИКДЕН, ПАСХА) – 1) събитие, което станало на третия ден след разпятието на Господ Иисус Христос (засвидетелствувано в Мат. 28:1–20, Марк 16:1–20 , Лук. 24:1–12 , Иоан 20:1–18 ), с което Бог Слово ни осводи от греха, проклятието и смъртта. Виж Възкресение Христово – ПАСХА. 2) най-важният празник за християните, в който ежегодно възпоменаваме Възкресението от мъртвите на Господа Иисуса Христа. Празникът принадлежи към подвижните празници (за начина на тяхното определяне виж Пасхалия). Богослужението на Великден се състои от утреня, пасхални часове, Света Литургия и вечерня. Всички молитвословия се пеят (пасхалният канон също се пее). – Чинопоследованието на пасхалната утреня се отличава от обичайната утреня и се състои от благословение, стихове с пеене на пасхалния тропар «Христос възкресе», велика ектения, канон, екзапостилария, хвалитни стихири, четене на Огласителното слово на св. Йоан Златоуст («Аще кто благочестив и боголюбив...»), пеене на тропара на св. Иоан Златоуст и на Пасхалния тропар и отпуст (Виж също текст на Възкресната утреня ). – Пасхалните часове се състоят от благословение, пеене на пасхалния тропар, възкресната песен «Воскресение Христово видевше...», ипакой, кондак и отпуст. На Св. Литургия, в храмове, където богослужението се извършва от няколко свещеника, Евангелието се чете на няколко езика в памет на Христовата заповед за проповед на Словото Божие на всички народи. – Пасхалнята вечерня завършва същинския празник, но Пасхалното тържество продължава през цялата Светла седмица (виж църковни празници). ВЪЗНЕСЕНИЕ ХРИСТОВО – 1) събитие, което станало на четиридесетия ден след Възкресението на Господ Иисус Христос; 2) едни от големите християнски празници, който се чествува винаги на четиридесетия ден след Великден. Извън речника: Възнесение Господне. Външен епископ – така се назовал император Константин Велики, за да изрази причастността си към Църквата. Показвало се, че императорът има функциите на епископ, но «външен», т.е. |
| В началото на 2000-те години Константинопол предяви претенции върху Успенския храм и подаде иск в съда. Всичките три съдебни инстанции бяха по времето, когато аз управлявах Унгарската епархия. И във всичките три инстанции ние спечелихме – първо в градския съд на Будапеща, след това в Апелативния съд, и накрая във Върховния съд. Ние успяхме убедително да докажем, че сегашната [църковна] общност на Успенския храм, включваща и гърци, и унгарци, и представители от други националности, се явява пряк пррвоприемник на първоначалната общност. Още повече, че в клира на нашия храм и до сега служат преки потомци на първите основатели. Затова Константинополският Патриарх може както му е угодно да претендира, но само по съдебен път вече три пъти и окончателно е доказано, че тези претенции нямат никакви основания. Десетата заповед от Моисеевия Закон гласи: «Не пожелавай дома на ближния си; не пожелавай жената на ближния си, нито роба му, ни робинята му, ни вола му, ни осела му, нищо, което е на ближния ти.» (Исх. 20:17). Уместно е да се напомни за тази заповед на Константинополския Патриарх. Изказвайки публично такива идеи, той посяга на чуждата собственост, правото на владение върху която е определена от съда. Освен това, с това той поставя под съмнение компетентността на унгарските съдебни инстанции. Унгарската държава постъпи много мъдро, като дари на Константинополската Патриаршия терен и комплекс от сгради, където ще бъде построен храм (Патриарх Вартоломей освети основния камък). Изглежда, че няма какво повече да се желае? Но не, това се оказва недостатъчно. Направо, в присъствието на дарителите, Патриарх Вартоломей изказва претенции още и за това храмово здание, което никога не е принадлежало на Константинопол. Унгарската държава въобще с голямо внимание се отнася към традиционните религиозни конфесии, субсидирайки тяхната дейност. Ремонтно-реставрационните работи по Успенския храм се осъществяват при финансовата поддръжка на унгарската държава. Когато аз пристигнах в Будапеща през 2003 година, първото, което видях бе нашия Успенски храм с една кула. Обясниха ми, че втората кула е била разрушена от бомба през Втората световна война. Тогава аз си поставих за цел: да възстановя тази кула. А трябва да се каже, че в Австро-Унгарската империя православните храмове външно по нищо не са се отличавали от католическите. Само влизайки вътре и виждайки иконостаса, можело да се разбере, че това е православен храм. А отвън нямало куполи, а кули. Та ето, една от тях липсваше. |
| б) Иоанн вкушал только акриды и мед дикий, хранил самый строгий и самый продолжительный пост; а мы, постыдившись его примера, будем хранить твердо хотя только те посты, которые по временам церковь налагает на нас. Он странную употребляет пищу; а от нас никто не требует, чтобы питаться акридами; хорошо и то, если не будем упиваться, предаваться объядению и невоздержанию, ежели будем есть и пить не для удовлетворения похоти, а для поддержания жизни и укрепления сил к перенесению трудов житейских. в) Иоанн торжественно, без всякой боязни, несмотря на лица, обличал порок и заблуждение; кто из нас способен к такому подвигу? И от кого требуется такое трудное для человека усилие? Однакож, всем дана заповед обличать дела темныя: «не прикасайтеся делом неплодным, паче же обличайте» ( Eфec. V, II ). Нам оставлена другая степень исповедания правды: на отце лежит обязанность строго обличать заблуждения детей своих. На матери взыщется, ежели она, заметив худое поползновение сына или дочери, со всею силою материнской любви не остановит их. А равно на каждом из нас лежит обязанность открывать заблуждение нашего ближняго. Потому, ежели увидишь, что родственник твой, товарищ в работе, или вообще ближний перестал ходить в церковь , принимает в дом тех лжеименитых старцев, которые раззоряют православную веру, – не бойся и не стыдись сказать ему правду. Скажи откровенно, что он уклонился от истинного пути, попал на распутие, которое приведет его к погибели; старайся убедить, чтобы он оставил лживых и, как говорит апостол, «попирающих по домам учителей», обратился бы с покаянием к духовному отцу, искренно навсегда покорился святой православной церкви. Аминь. (Сост. по Словам вознесенск. г. Москвы прот. С. Терновского . Москва 1860 г.). Читать далее Источник: Полный годичный круг кратких поучений, составленных на каждый день года применительно к житиям святых, праздникам и др. свящ. событиям воспоминаемым церковью и приспособленных к живому проповедническому слову (импровизации) : в 2 т./Сост. по лучшим проповедническим образцам свящ. магистр Григорий Дьяченко. – Изд. 2-е пересмотр. и значительно доп. - Москва : Изд. книгопр. А.Д. Ступина, 1896-1897./Т. 1: Первое полугодие (330 поучений). - 1896. - XLVIII, 548 c.; Т. 2: Второе полугодие (375 поучений). - 1897. - XXXII, 795 с. Вам может быть интересно: |
| Да би Адам могао телесне силе стремлением ка бесмртности и блаженству, Бог га увео у „рай сладости“ да ичува 1315 ; а да би могао духовне силе богоподобним у божанском добру, Бог му сходно природи, дао заповед да не од дрвета добра и зла: И заповеда Господь Богъ Адаму, глаголя: отъ всякаго древа, еже въ рай, cheдiю снеси; отъ древа же, еже разумети доброе и лукавое, не снесте отъ него; а въ онь же аще день снесте отъ него, cмepmiю умрете. 1316 Бог обдарио човека слободном вели свети Богослов , да би се слободним избором за Добро , и настанио га у да бесмртне вероватно божанске мисли. Он му дао закон (νμον) као за слободне Закон пак заповед, родове сме да а не треба да дира. 1317 Под дрветом живота, 1318 вели свети Дамаскин, може се разумети она божанствена мисао ми црпемо из вештаственога света, и пут ми кроз ову мисао усходимо ка Родоначалнику, Творцу и Узроку свега То Бог и назвао „сваким дрветом“, 1319 пуним и и приврженост добру. И кад Бог говори: отъ всякаго древа, еже въ рай, cheдiю снеси, Он као да вели: кроз сва се мени – Творцу, и са сабери плод – мене, истински живот; нека ти свака твар доноси као плод – живот и са мном, и нека ти са мном буде основ твога на начин бити бесмртан. 1320 човеку такву заповест у Бог му тиме дао да вежба слободну у избору и онога што богоугодно и избегаваньу онога што Богом Слободним ове заповести човек имао да докаже да блага га Господ био обдарио и окружио. А он могао лако и радосно ову заповест, све у и у природи око било свето, безгрешно и чисто, па га вукло Богу. Премудри Исус, син Сирахов, у праву када вели за прве Бог по образу соему сотвори я; помышлеше языкъ и очи и уши и сердце даде имъ размышляти; художествомъ разума исполни я и добрая и злая показа имъ. Положилъ есть око свое на сердцахъ ихъ, показати имъ величество делъ своихъ, да имъ святыни его восхвалять и да поведаютъ величества делъ его. Приложилъ имъ художество и законъ живота даде въ hacлeдie имъ. Заветъ вечный постави съ ними и судьбы своя показа имъ. Величество славы видеша очеса ихъ, и славу гласа ихъ слыша ухо ихъ 1321 . |
| От сърце ви моля – «слънце да ви не залязва гневни» (Еф. 4:26). Нито един от вас да не си ляга, мислейки лошо за брата си в сърцето си. Ами ако го настигне смъртта тази нощ? Ще иде при Господа с осквернено сърце и нечисти мисли и ще изгуби целия си труд, мира и бъдещия живот. Деца мои, желая ви да засилите служението си на светиите и на болните, да им правите повече добро. Знайте, че всеки подвиг на всекиго от вас ще му се зачете, било то служение, молитва, поклони, сълзи или пост. Дори една дума, която човек изрича с любов към Бога, или всяка проява на добродетелта – всичко ще ви се зачете. Не бойте се, деца мои, защото нашият Спасител не ни иска никога злото, и всяко наше благодеяние ще Му се открие, кога настъпи време душата ни да се раздели с тялото. Скъпи мои, уподобявайте се не на онези, които ядат, пият и спят без мярка, а на онези, които се трудят и приемат всичко смирено заради Господа. Затова изпълнявайте възложените ви работи с усърдие и обичайте трудностите. Телесната умора да ви бъде радостна и утешителна. Не се ядосвайте заради нея и се трудете не по принуда, а по добро желание. Онзи, който желае подвиг, да се стреми към него с радостно сърце, без леност. Блажен е онзи, който се труди винаги с радост в сърцето си, защото за него са отворени райските порти. Райските порти. Лоренцо Гиберти, 1425 – 1452 г. А който се подчинява на слабостта на тялото, става с времето чужд на всяка от наченките на добродетелите, приготвени за искрено подвизаващите се. Съмняващият се във възкресението не е способен да приеме небесните дарове и няма в сърцето си нищо освен печал и безкраен мрак. Каква полза човеку, ако той за кратко време намери утеха в този свят, наслаждавайки се на ядене и пиене и разкошен живот, а след това иде във вечната мъка? (вж. Лк. 12:16-21). Онзи, който придобива една добродетел, а зарязва другата, е подобен на човек, който, вземайки в ръка пълен с масло светилник и нехаейки за дупката в него, се отправя [нощно време] на път Крайната цел остава за него недостижима, защото твърде скоро не остава масло в светилника. Така и всеки, който спазва една заповед, но загърбва останалите, се труди напразно. |
| Да би боголики човек могао живети пуним благодатним и бесмртним животом, Господ засадио „усред дрво живота.“ 1305 се родом овог дрвета, човек могао и телом остати безболестан и бесмртан, дрво живота имало силу да живот, и од су се могли хранити само живота и неподложни смрти. 1306 Да тако, сведочи Свето када вели: Богъ смерти не сотвори 1307 ; Богъ созда человека въ heucmлehie и во образъ подобия своего сотвори его; зabucmiю же дiaboлeю смерть вниде въ мipъ. 1308 Богомудри Апостол учи да смрт ушла у човека кроз грех. 1309 Попут свети Оци уче да човек био саздан бесмртан и за бесмртност, 1310 а Црква веру у богооткривену истину о бесмртности саборски изразила одлуком Картагенског сабора: „Ако ко рече да Адам, првоздани човек, створен смртним, тако да, сагрешио он или не, умро би телом, изашао би из тела не по казни за грех него по неопходности природе, – да буде анатема.“ 1311 Оци и Цркве схватили су Адамову бесмртност по телу не као да он могао умрети по самом телесне природе, него да могао не умрети по благодати Као саздано човек по природи (κατ φσιν) био пролазан, коначан; а да остао у божанском добру, он би остао бесмртан, непролазан. 1312 То значи, човек био за бесмртност могао само да остао послушан Богу. „Бог створио човек, вели свети Теофил, ни смртним ни бесмртним него… способним и за и за друго, то ако буде тежио ономе што води бесмртности, заповед он би добио од Бога бесмртност као награду за то и постао би богоподобан, а ако се буде окренуо за делима смрти, не се Богу, он би сам постао виновник смрти“. 1313 „До греха, пише блажени Августин, тело човеково се могло називати и смртним у погледу и бесмртним у другом: смртним, могло умрети (quia poterat mori), бесмртним, jep je могло не умрети (quia poterat non mori). je ствар: не умрети (non posse mori), каквима je Бог створио нека бесмртна а друга ствар: не умрети (posse поп mori), у каквом смислу саздан бесмртним први човек. То се давало од дрвета живота, не од природе (non de constitutione naturae), због чега чим сагрешио, од дрвета живота, да би могао умрети (ut posset mori); док би, да сагрешио, могао не умрети (posset non mori). Дакле, он био смртан по свога тела, а бесмртан по благодати (beneficio) Творца“. 1314 |
| 4) Необходимость и полезность молитвы за умерших вытекает из указаний слова Божия: а) Когда челов. умирает и душа разлучается с телом, то тело, по слов. Писания возвращается в землю, чем оно и было, а дух к Богу, который и дал его ( Еккл. 12:7 ). б) По разлучении с телом, душа идет на предварит. суд Божий: 2Кор. 5:10 . в) Этот предвар. суд для души каждого человека наступает вскоре после ого смерти: Евр. 9:27 . г) А так как по кончине мира будет еще всеобщий, страшный суд и нам неизвестно, кто из наших близких оправдан и кто нет на предварительн. суде, то мы вместе с Церковью должны молиться за них, дабы были оправданы, если не на предварительн., то хотя бы на последнем суде. 5) У умерших может быть и вера, и покаяние, но нет у них возможности оправдать свою веру и покаяние собственными подвигами, или добрыми делами. Вот почему мы, живые люди, должны выступить защитниками и ходатаями за них пред Богом, должны предстать со своею верою и со своими добрыми делами, памятуя, что любовь никогда не перестает: 1Кор. 13:8 . 6) Св. Апост. заповед. нам молиться друг за друга – Иак. 5:16 , молиться за всех человеков: 1Тим. 2:1 , во всякое время: Ефес. 6:18–19 ,следовательно, мы должны молиться за ближних и тогда, когда они живы и тогда, когда переселятся в другой мир. Ибо живем ли или умираем, всегда Господни ( Рим. 14:8 )... У Бога все живы: Лук. 20:38 . 7) Что отпущение грехов возможно не только в сей жизни, но и в будущей, за гробом, – это видно из слов Самого Христа Спасителя: Мф. 12:31–32 . (Только хула на Духа Св. не простится челов. ни в сем веке, ни в будущем). В сем веке грехи прощаются чрез покаяние, а в будущем чрез молитвы Церкви. 8) Из слова Божия мы видим многие указания на обычай молиться за умерших и творить милостыни за них: Сир. 7:36 ; Тов. 4:17, 2 Макк. 12:43–45. И во времена апостольские было в обычае поминать даже наставников умерших, ублажать их: Евр. 13:7 . 9) Господь наш Иисус Христос воскрешал умерших и молитвою Своею к Отцу Небесному возвращал души в их мертвые тела, стало быть, жизнь и смерть во власти Христа жизнодавца, а потому в Его же власти и спасение наше и в жизни сей и по смерти, о чем свидетельствует нам слово Божие: Евр. 7:24–25 ; Откр. 1:17–18 . |
| На начин, први закон дат у Адаму и Еви као нека свих осталих заповести У ствари, да су Адам и Ева Господа Бога свог, они не би поступили против заповести; да су другога, они не би поверовали наговору и не би непосредно за тим убили себе изгубивши бесмртност заповести; они не би извршили окусивши од рода дрвета и се да се од лица они не би постали саучесници лажову – поверовавши му да постати као богови; да нису пожелели у том општем и првобитном закону садржале све заповести закона су биле у време. 1328 Што се тиче саме природе дрвета добра и зла, Цркве сматра да оно било стварно као и остала дрвета у сеу вели: И прозябе Богь еще отъ земли всякое древо красное въ buдehie и доброе въ снедь; и древо жизни посреде рая, и древо еже ведети разуметелное добраго и лукаваго 1329 . Поводом ових светих речи свети Теофил пише: „Дивно било само по себи дрво диван био и плод оно било смртоносно, како то неки мисле, заповести“ 1330 . Оно названо дрветом добра и зла зато што човек преко овог дрвета сазнао опитом какво се добро садржи у а какво зло у Свето Писмо назвало ово дрво – дрветом добра и зла, вели свети Златоуст, не што оно саопштавало такво него што се преко имао извршити или заповести Господ, да од самог почетка уразуми човека и предочи му да он има свога Творца, благоволео показити му власт у заповести. Господ поверио човеку сав свет, дао му да живи у и да се користи свиме што у а да се човек, мало по мало, не би занео о самобитности свега и узмаштао много о своме Бог му да се уздржава од дрвета, а за ове заповести тешку казну, да би он знао да се налази под Господом и да се и свим осталим користи по доброти Господа. Али пошто Адам по преступно са Евом дату заповест и од дрвета, то дрво названо дрветом добра и зла. То не значи да човек дотле знао шта добро а шта зло; знао он то, жена, са рекла: Рече Богъ: да не ясте отъ него, да не умрете; то значи, она знала да смрт бити казна ако преступе заповед. Али пошто су они после од тога дрвета лишени и славе и осетили наготу, то га Свето Писмо назвало дрветом добра и зла: у тако било у послушности или непослушности. |
|
|
