| Св. Йоан Кукузел (гр. Иоанис Кукузелис) (ок. 1280 – между 1360 и 1375), византийски певец, композитор, музикален теоретик, българин по произход. Реформатор на византийското църковно пеене и нотация («кукузелеви невми»). Извън речника: Св. Йоан Кукузел. Кумир или идол, според обяснението на втората Божия заповед се нарича изображението на някоя твар, която е на небето (небесните светила) или на земята (различни одушевени и неодушевени предмети), или във водата (различни водни животни), твар, на която хората се покланят и й служат вместо на Бога. Втората Божия заповед забранява да се покланяме на идолите, които са въображаеми божества или изображения на лъжовни богове. Кумран – местност в днешна Палестина, на изток от Йерусалим, легло на поток северозападно от Мъртво море. Там през 1947 г. арабски пастир случайно открил т.н. «Свитъци от Мъртво море» или «Кумрански ръкописи». Кумрански ръкописи («Свитъци от Мъртво море») – пергаментови свитъци с най-древните ръкописи на Стария Завет, намерени през 1947 г. в пещерите край Кумран, Палестина. Предполага се, че те са част от библиотеката на оттеглили се тук есеи – неголяма секта в тогавашния юдаизъм. Извън речника: Свитъци от Мъртво море. Култ (лат.) – религиозна почит, молитви и външни действия, чрез които се изразява благоговение към Абсолютното, към Свръхестественото – към Бога. Виж също деструктивен култ. Методий Кусев (1838–1922) – старозагорски митрополит, църковен писател и обществен деец. Извън речника: Митрополит Методий Кусев. Слово Л Лавра – буквално улица, проход, поселение – название на някои манастири, използвано поради техния външен вид. В тях всеки монах живее и изкарва прехраната си отделно. Лаврата е междинна форма между строгото отшелничество и строгото монашеско общежитие. Извън речника: Троице-Сергиевата лавра. Лаодикия (Лаодикия Сирийска) – някога главен град на Фригия (Мала Азия), намирал се в нейния югозападен край, при река Ликус. Славел се като средище на търговията. Лидия (първоначално Меония) , лидийци (Бит. 10:13) – древна област в западната половина на Мала Азия, с най-прочути градове Троя, Смирна, Сарди (Сардик, Сард), Ефес, Милет, Тиатир, Магнезия и Филаделфия (Неокесария). |
| 5. Но что я слишком много распространяюсь о том, что касается людей, как будто только одни люди одарены живым и сильным чувством любви? Животныя однородныя своего общительностию, своим согласием разве не свидетельствуют о взаимной любви, и единодушными действиями, которыя только по внушению любви могут совершаться, разве не дают всякому разуметь, что сама природа научила их дружбе? Самыя стихии, столь различныя, столь враждебныя одна другой, давно бы разрушили друг друга, если бы благотворная любовь не соединяла их, при данной им способности — взаимно себя ограничивать узами вечнаго брака в произведениях природы. — Так, радость, мир, верность, безопасность, слава, преданность Богу, совершенство — решительно невозможны без любви. Наконец припомните, что сказал Господь в ответ на вопрос Фарисея-законоискусника: какая главная заповедь священнаго закона? Он вот что сказал: возлюбиши Господа Бога твоего всем сердцем твоим, и всею душею твоею, и всею мыслию твоею. Сия есть первая и большая заповед. Вторая же подобна ей: «возлюбиши искренняго твоего яко сам себе. В сию обою заповедию весь закон и пророцы висят» (Матф. 22:37—40). А это показывает нам, что любовь есть основание и наставница всех высоких добродетелей. И так как она раждается и живет в сердце, а в законе только изображается и преподается для нашего научения: то ясно, что закон от нея зависит, а не она от закона. Томуже учит нас и Священное Писание, когда говорит: «праведнику закон не лежит, но беззаконным» (1 Тим. 1:9), т. е. тем, которые не имеют любви Божией, и потому справедливо подлежат закону, гнев соделовающему (Рим. 4:5). После этого, быть может, кто-нибудь скажет: закон должен быть отвергнут, потому-что праведнику он ненужен, а грешнику неприятен. Да не будет, братие! Тем более должны мы дорожить законом, что он есть зерцало истины и та же самая любовь, только с печатию отеческой строгости. Неправеднаго он побуждает делать то, что составляет славу праведника; а таким образом, одного исправляя, а другаго прославляя, он носит на себе венец двойной славы. |
| б) перед святилищем находились два двора, обнесенные стенами ( 3Цар. 6:36 ; 3Цар. 7:12 ). Внутр., или «верхний», двор ( Иер. 36:10 ) был предназначен для священников ( 2Пар. 4:9 ) и, вероятно, располагался выше, чем второй. При жертвоприношениях доступ сюда, вероятно, имели и израил. мужчины, в то время как внешний, или большой, двор всегда был открыт для народа; в) на внутр. дворе находились медный жертвенник всесожжения ( 2Пар. 4:1 ; ⇒ Жертвенник всесожжения), возможно, жертвенник скинии (см. 1Пар. 21:29 ; 3Цар. 8:4 ), литое из меди ⇒ «море» ( 3Цар. 7:23–26 ) и десять передвижных подстав с умывальницами ( 3Цар. 6:27–39 ; ⇒ Умывальник, умывальница) и, наконец, справа и слева вход Х. украшали два медных столба ( 3Цар. 6:15–22 ; ⇒ Воаз, 2 ⇒ Иахин, 4); г) в Святом помещался ⇒ жертвенник курения, называемый также «золотым жертвенником» ( 3Цар. 7:48 ); десять золотых семисвечных светильников – по пять на каждой продольной стороне ( 3Цар. 7:49 ); десять столов для хлебов предложения – по пять на каждой стороне ( 2Пар. 4:8 ), причем хлебы предложения, вероятно, размещались только на одном столе ( 3Цар. 7:48 ); д) в Святом Святых находился ⇒ ковчег завета, над которым возвышались два позолоченых ⇒ херувима, вырезанных из масличного дерева (выс. по 10 локтей). Их лица были обращены к Святому, одно крыло каждого из них сходилось в середине с крылом другого, вторым крылом каждый из херувимов касался стены ( 3Цар. 6:23–28 ; 2Пар. 3:10–13 ). III. ИСТОРИЯ ХРАМА Х., по архитектуре и убранству, предметам обстановки и порядку богослужения во многом копировавший скинию, до смерти Соломона оставался центр. святилищем народа Израиля ( 3Цар. 8:14 ). Затем Иеровоам I соорудил для Северного царства святилища в Вефиле и Дане ( 3Цар. 12:26–29 ). Х. же разделил участь Иудейского царства: его сокровища были разграблены ( 3Цар. 14:26 ; 4Цар. 14:14 ) или в силу политич. необходимости розданы иноземным царям ( 4Цар. 12:18 ; 4Цар. 16:8 ; 4Цар. 18:16 ). Периоды, когда Х. осквернялся идолослужением ( 4Цар. 16:14.17 ; 4Цар. 21:7 ; 2Пар. 24:7 ), сменялись периодами восстановления порядка, заповед. Господом ( 4Цар. 12:1 ; 4Цар. 22:3–7 ; 2Пар. 29 ), и наоборот. В конечном итоге привычные в устах израильтян ссылки на Х. потеряли всякий смысл, поскольку их дела полностью противоречили Божьим требованиям ( Иер. 7:4 ). Суд Божий над Иудейским царством завершился тем, что Х., просуществовавший почти 380 лет, в августе 586 г. до Р.Х. был разрушен ⇒ халдеями (Вавилоном) ( 4Цар. 25:8.9 ). ⇒ Скиния (IV). IV. ХРАМ ЗОРОВАВЕЛЯ |
| От друга страна, ние наблюдаваме необичаен подем на силите на духа сред вярващите и духовенството, сплотяване на енорийските общности около своите настоятели, вярност на людете към Христос и Неговата Църква, осъзнаване на това, че всички ние сме братя и сестри в Христа. На болката и страданието на всяка отделна общност и на всеки отделен човек откликва цялата Църква. Това може да се стори удивително и невероятно, но на практика във всяко селище, където храмът е бил завзет (а това е станало на повече от сто места, основно в западните области на Украйна), във всяко такова селище новият храм или вече е построен, или се строи, или пък там се събират средства за строителство. При това помощ – и парична, и материална във вид на строителни материали, църковна утвар, богослужебни предмети – постъпва от всички краища на нашата страна. – Този подем на силите на духа, за който вие говорите, нагледно и ярко бе илюстриран с Великото литийно шествие в края на юли т.г., в деня на Покръстването на Русия. Неговата мащабност и величие отново потвърдиха думите на Спасителя за това, че портите адови няма да надделеят над Църквата (Мат.16:18). – Да, това е така. Следва да кажем също, че от година на година броя на участниците във Великото литийно шествие нараства. През тази година бяхме 350 хиляди, миналата година литията не се проведе заради пандемията, през 2019 година имаше 300 хиляди, година по-рано – примерно 250 хиляди. И което е интересно, че и столичната полиция, която по заповед отгоре «традиционно» намалява броя на участниците едва ли не десет пъти, също свидетелства за това, че във Великото литийно шествие участват все повече и повече вярващи. Това нагледно потвърждава, че без да се гледат поръчковите социологически допитвания и «статистически изследвания», Украинската Православна Църква остава най-крупната Църква в Украйна. – Въпреки това, ПЦУ не се стеснява повсеместно да тръби, че тяхната «църква» стремително нараства благодарение на нови привърженици в обществото.... – Ще ми се да попитам: е къде са тези привърженици? Защо не ги виждаме на литиите, в храмовете на ПЦУ, които пустеят? Литийните шествия – това е важна част от молитвения духовен живот на православните християни. В никакъв случай не искам да се превъзнасям от многочислеността на Великото литийно шествие и многото други молитвени акции по цяла Украйна, провеждани от нашата Църква, но всички те свидетелстват – с нами Господ. |
| Зависть имеет разнообразные проявления: завидуют чужой красоте, чужому богатству и власти, посему в частности десятой заповедью воспрещаются худые мысли и желания сластолюбивые, корыстолюбивые и властолюбивые. б) Добродетели, предписываемые десятой заповедью закона Божия. Соответственно с сими запрещениями десятая заповедь налагает следующие должности. 1) Должно хранить чистоту своего сердца. Должно постоянно быть внимательным к мыслям и желаниям, возникающим в душе и отстранять от нее все нечистое. » Сын мой, учит Премудрый, в продолжении жизни испытывай свою душу, и наблюдай, что для нее вредно, и не далай ей того». ( Сир. 17, 30 ). Отстраняя нечистые мысли и желания, должно внедрять в сердце добрые мысли и расположения. «Братия мои, пишет св. апостол Павел, что только истинно, что честно, что любезно, что достохвально, что только добродетель и похвала, – о том помышляйте». ( Фил. 4, 8 ) «и Бог мира будет с вами». (9). Что же нужно для очищения сердца? Частое и усердное призывание имени Господа нашего Иисуса Христа. Призываемое с верою имя Господа нашего Иисуса Христа вносит в нашу душу свет, мир, радость и имеет всемогущую силу для отражения искушений. «Если о чем попросите от Отца во имя Мое, сказал Господь Иисус Христос, то сделаю " . Именем Господа Иисуса Христа творили чудеса не только апостолы, но даже не принадлежавшие к числу учеников Господних ( Лук. 9, 49 ). 2) Должно быть довольну своим состоянием. Великое приобретение, говорит апостол, быть благочестивым и довольным. Как горькая зависть терзает и мучит душу, так довольство своим состоянием исполняет ее миром и счастием. Для приобретения этого спокойствия душевного, должно как можно чаще думать о том, что все земные блага – временны, как говорит вслед за приведенными выше словами апостол: «мы ничего не внесли в мир; явно, что ничего не можем и вынести из него» (ст. 7), – и что жребий наш назначается нам Богом для пользы нашей души и вечного спасения. (См. кн.: «О законе Божием и заповед.» прот. П. Смирнова стр. 111). (Г. Д-ко). |
| Свещеното Писание не отрича съществуването на такива явления, но ги обяснява с осъществяване на контакт със сатанинските «поднебесни духове на злобата» (с бесове). Св. Писание категорично забранява окултните «практики» и всяко гибелно за човешката душа общуване с падналите духове, наричайки окултизма безбожие. Извън речника: Православният път към спасението и източните и окултните мистически учения. Олтар – 1) В античната религия място за жертвоприношение, по-късно – камъкът, върху който се принася жертвата. 2) Основната, източна част на православния храм, където духовенството извършва свещенодействия. В раннохристиянските времена така са наричали масата, на която са приготвяли Причастието. В съвременните православни храмове олтарът е отделен от останалата част на храма посредством иконостас и под олтар се разбира цялата част на храма зад иконостаса. Омилетика (от гр. homileo – да общуваш, да събеседваш с някого; българската и славянската дума «проповед» произхожда от славянската дума «ведение», обозначаваща знание за важните (свещените) предмети. Произлиза от корена «вед», от който са съставени думите «заповед», «съвест», имащи отношение към вътрешния живот на човека, а също така и към проповедничеството). Омилетиката е дял от богословието, посветен на подготовката и произнасянето на проповед. Проповедта пък е възвещаване на истината за Господ Иисус Христос и призив към спасение чрез Словото. Омилетиката използва принципите на риториката, приложими към пастирската проповед. Темите на проповедите са най-често заимствувани от Св. Писание, а самите проповеди биват по характера си вероучителни и нравствени, огласителни и пастирски (насочени съответно към невярващите и вярващите), тематични и текстуални, обяснителни и такива, които се произнасят при особени случаи. Христос също е проповядвал и проповедите Му бяха насочени както към невярващите (напр. Марк. 16:15 ), така и към вече повярвалите (напр. Иоан 14:16 ). Той заръчал това и на апостолите Си. Най-ранната форма на проповед станали омилиите (homilies), които произнасяли неизкушените в ораторското изкуство презвитери. |
| Грамота (гр.) – официален документ, издаден от висше светско или духовно. Грехопадение – престъпването на Божията заповед от страна на Адам и Ева, проявеното от тях непослушание към Бога. Виж първороден грях. Григорий Акиндин (XIV в.) – византийски философ, автор на религиозни съчинения, слова и писма, един от теоретиците на варлаамитството. Според някои източници Г. Акиндин бил българин по произход. Св. Григорий Богослов Св. Григорий Палама (1296–1359) – светител, атонски монах и архиепископ на гр. Солун, един от отците на Църквата, виден представител на късновизантийската култура. Роден в Мала Азия, отрасъл в двора на император Андроник II Палеолог. Под негово настоятелство осиротелият св. Григорий изучил светските науки. На двадесетгодишна възраст се замонашил заедно с майка си и сестрите си. Св. Григорий се подвизавал на Света Гора, научил от духовника си «умното делание» (исихазма), който св. Григорий успешно защищавал от еретика Варлаам и богословски обосновал. През 1347 г. бил посветен за митрополит на Солун и ръководил Църквата тринадесет години, през една от които бил в робство при сарацините в Азия. След Константинополския събор през 1341 г. учението за исихазма се счита за официална църковна доктрина. Починал в мир в 1360 година. Чества се на 14 (27) ноември. Извън речника: Св. Григорий Палама . Св. Григорий Синаит , преподобен (1260–1346) – византийски монах, богослов, духовен писател, един от най-големите подвижници и духовни учители на Балканите, един от основоположниците и най-горещите защитници на исихазма. Наречен Синаит, защото бил замонашен на Синайската планина. По времето на цар Андроник II Палеолог, около 1330 година, отишъл на Света Гора, да посети манастирите и да научи нещо за умната (наричана също умствена) молитва и съзерцанието. Но тези духовни деяния по онова време били малко познати на светогорците, единствен св. Максим Капсокаливит ги практикувал до съвършенство. Св. Григорий разпространил учението за умната молитва из келиите и манастирите на Света Гора и Балканите, като основал обители, в които монасите практикували Иисусовата молитва с ум, като им помогнал да се вдълбочат в молитвата и да се спасят. Св. Григорий се установил в областта Праория (Странджа планина) и основал манастир, който станал център на исихазма на Балканския полуостров. Той и неговият ученик св. Теодосий Търновски се смятат за основатели на исихазма и в България. Прочут между учениците му бил Калист, патриарх Цариградски, който написал неговото житие. |
| А написан ще бъде романът «Бесове», в който Достоевски ще хвърли открито предизвикателство към социалистическата и комунистическата идеология, с което ще се спечели за дълги години слава на реакционер, монархист, враг на напредъка и просвещението. Фабулата на романа е основана върху реално събитие – убийството на студента Иванов от група революционери начело със Сергей Нечаев. Групата се е наричала «Народна разправа». Иванов, един от членовете на групата, се изказал против една набелязана акция: разлепване на позиви в Петровската селскостопанска академия по случай студентските вълнения в Московския университет. Нечаев, който усетил в това заплаха за своето единолично лидерство, решил да убие Иванов и да «слепи с кръв» членовете на своя кръжец. В парка на Петровската академия Нечаев застрелял Иванов с револвер, а трупа хвърлили в един водоем. Следствените органи обаче бързо се оказали по следите на престъпниците, четирима от тях били арестувани и осъдени на каторжен труд. Нечаев успял да избяга във Швейцария. За да разберем кой е бил Нечаев и каква теория е проповядвал той, трябва да погледнем написания от него «Катехизис на революционера»: «Революционерът е човек обречен. Той няма свои интереси, нито дела, нито чувства, нито привързаности, нито собственост, нито дори име. Всичко у него е погълнато от един изключителен интерес, една мисъл, една страст – революцията… Нашата цел е страстно, пълно, повсеместно и безпощадно разрушение». Това, разбира се, е твърде далеч от романтичните теории на декабристите и от социалистическите утопии на петрашевците. И когато идеологията на Нечаев намира въплъщение в убийството на студент, това събитие ужасява Достоевски. Той разбира в каква бездна могат да сгромолясат Русия революционерите от този род. «Дръзкия разбойнически свят» той познава не от нечии думи: на каторгата е виждал много представители на този свят. Ясно му е какво ще стане с Русия ако тя се окаже в техни ръце. И решава да отправи сурово предупреждение. През 1867 г. Достоевски посещава в Женева конгреса на «Лигата на мира и свободата», на който ден преди това се е изказал Бакунин. Своите впечатления от конгреса Достоевски описва в писмо до племенницата си: «…Започнаха с това, че за да има мир на земята, трябва да се изтреби християнската вяра. Големите държави да се унищожат и да се разделят на малки; капиталите да се отнемат, всичко да бъде общо по заповед и тъй нататък. Всичко това без всякакви доказателства – както са го научили преди 20 години наизуст, така е и останало. И главното, огън и меч – и след като всичко бъде изтребено, то тогава според тях ще настъпи мир…» |
| Гаврил Баев Кръстевич (ок. 1817–1898) – български обществен и политически деец. Роден в Котел. Получил юридическо образование във Франция. Заемал висши постове в турската съдебна йерархия. Виден деец на «просветителското течение» в националноосвободителното движение. Взел дейно участие в църковно-националната борба през 60-те и 70-те години на XIX в. и в изработването на устава на Българската екзархия. Участвувал в редактирането на сп. «Български книжици». От 1884 г. до Съединението (1885) е главен управител на Източна Румелия, при което поддържа тесни връзки със Съединистката партия. Извън речника: Гаврил Кръстевич. Кръщение – тайнство на духовното рождение, в което на човек се дава благодатния дар на рождението свише като начало и предпоставка за Спасението; път, по който повярвалите в Христа се съединяват с Него и стават членове на Църквата. В него ние преживяваме Христовата смърт и Христовото възкресение (ап. Павел, Посланието си към римляните), в него наистина ни се прощават греховете и ни се дава възможност да водим свят живот, съединени с Христа. Кръщението е първо по извършване от тайнствата, и като ново раждане е неповторимо. Мнозина днес считат Кръщението само за външен знак на вярата ни в Христа, но това мнение няма никакви исторически и библейски основания. Други го свеждат единствено до функционално изпълнение на Христовата заповед. Трети пък, изцяло пренебрегвайки Библията, направо отхвърлят Кръщението като фактор за спасението. Православието счита, че тези мнения (и съпътстващите ги практики) лишават хората от истинско съединение с Христа и Неговата Църква. Извън речника: виж раздела За Църквата и Тайнствата. Ктитор (от гр. «строя, придобивам» – благодетел, дарил безкористно нещо за църквата; на църковносл. «староста») – човек, който е съградил храм или е дарил суми за построяването или украсата и поддържането му; а също благодетел, даром дал недвижими имоти на храм; в някои случаи се използва и в смисъл църковен настоятел. Сходни думи от по-късно време са спомоществовател и спонсор. |
| Поношение, презрение, прекословие, биения по ланитам, оплевания (6, 7), – все эти злострадания буквально испытаны были Иисусом Христом; ничего подобного неизвестно об Исаии. – Язык или дар научения дается Христу затем, чтобы Ему разумети, егда подобает рещи слово. В одном случае потребно слово наставления, в другом утешения, в ином обличения. На все эти случаи у Мессии готово потребное слово по внушению Духа истины, приятого Им в обильной мере со времени крещения. – Словами: положи Мя утро утро, приложи Ми ухо слышати, Мессия выражает мысль подобную той, которую Он высказал во время земной Своей жизни: слово, еже слышасте, несть Мое, но пославшего Мя Отца ( Uoah. VIII, 28 ). Прежде чем передать это слово слушателям, Мессия Сам внимал ему, как покорный ученик Своего Отца небесного, Который поступал с Ним в этом случае подобно усердному учителю. Усердный учитель поднимает на ноги своих учеников с раннего утра и прилагает им ухо, или слух, т. е. возбуждает в них усиленное внимание к своим наставлениям, – еже слышати, – так чтобы они все могли усвоить слухом, ничего из сказанного без внимания не пропустили. С подобною внимательностью, по воле Бога Отца, должен был отнестись к словам Бога Отца Сын Его, пришедший возвестить нам все, что слышал Он от Отца. Uc.L:5 . И наказание Господне отверзает уши Мои. Аз же не противлюся, ни противоглаголю Бог Отец, от вечности предопределивший Мессии быть учителем людей, когда пришло время исполнения сего предопределения, излил на Него благодать Св. Духа в крещении и научил Его, где и как Он должен учить людей. Пославый Мя Отец, сказал Христос, Той Мне заповед даде, что реку и что возглаголю (Иоанн. XII, 19). И еще: якоже слышу, сужду (-V, 30). И это научение от Отца, это наказание отверзает уши Мои, говорит Мессия, т. е. оно предлагается Мне так внушительно, что Я не могу не отнестись к нему с полнейшим вниманием и послушанием. – Аз же не противлюся, ниже противоглаголю. Бог Отец не только заповедал Мне учить людей, но вместе открыл Мне, какие скорби, какие поношения и страдания ожидают Меня от тех, которых Я буду учить истине, открыл Мне, что Мое учение вооружит их против Меня. |
|
|
