| Умна молитва (умствена молитва) (ноера просенксн) – молитва чрез ума; възниква тогава, когато умът се освободи от контрола на разсъдъка, страстите, обкръжаващия свят и се съсредоточи в сърцето. Умната молитва се създава от ума в сърцето, за разлика от разсъдъчната молитва, сътворена от разума. Униние (акидиа) – отслабване на душевните сили, състояние на пълно безразличие към молитвата, поста и въобще бездействие относно изпълнението на Евангелските заповеди. Тъй като човек е душевно-телесно същество, душевното униние се отразява на тялото и причинява душевно-телесно безсилие. Уния (от латинската дума unio – «единство», «обединение») – изкуствено създавано съединение между Православната църква и други вероизповедания, което задължително изисква да бъдат приети догматически отстъпления от светоотеческата православна вяра. В нашата история властоимеещите са налагали насилствено унии с Римокатолическата църква, най-известни от които са Лионската (1274 г.), Флорентинската (1439) и Брестката (1596). Всички те са били сключвани по политически причини, при трудни за православните страни исторически обстоятелства, при което се налагало православните да признаят главенството на римския папа и да приемат други отстъпления от вярата. С униите Ватикана целял да проведе властолюбивата си политика в стремежа и да покори православния Изток, докато за православните тя винаги е означавала измяна на Православието. Унии с монофизитите не са били скючвани. Извън речника: Св. Марк Ефески, «Един опит за уния в българските земи към средата на XIX в.» , Имало едно време уния... Успение Богородично – един от дванадесетте църковни празници в памет на смъртта на Дева Мария. Празнува се на 15 август (28 август ст.стил). Извън речника: Успение на Пресвета Богородица. Леонид Успенски (1902–1987 г., Париж) – един от най-влиятелните иконографи и иконолози на нашия век, познат най-вече с трудовете си «Значението на иконите» и «Богословието на иконата», в които изследва иконата на богословско, историческо и археологическо равнище. Извън речника: Леонид Успенски. |
| Основни съчинения на П. Флоренски са: «Стълб и крепило на Истината. Опит за православна теодицея» [доразвиващ магистерската му дисертация «За духовната истина», от която преди издаването й по съвет на ректора на Московската Държавна Академия епископ Теодор (Поздеевски) била премахната главата «София " ], «Смисълът на идеализма», «Иконостасът», «Очерци по философия на култа», «Обратната перспектива», «Проблемът за времето в теорията на изкуството», «Енциклопедистът и неговият стил», «Имеславието като предпоставка за философията» и сборникът «При водоразделите на мисълта». Някои от тях са пренаситени с усложнена терминология, лишени от вдъхновение и трудни за разбиране. Възгледите на Флоренски са винаги били предмет на критическа оценка. Той вярвал, че богословът трябва да изразява вечното и традиционното, да пребивава в църковността без да добавя нито дума от себе си. Въпреки това той е един от най-субективните руски философи и в творчеството си изразява свои лични възгледи, влагайки несвойствени за православната традиция идеи. Черпил идеи от различни източници, сред които платонизма и окултизма (в курса си по история на философията в МДА включил отделен раздел за окултизма). По думите на един от най-ярките му критици – прот. Григорий Флоровски, в неговата теодицея «по странен начин няма Спасител». Правил опити да «разшири» Православието по посока към гностицизма (например в есето «Макрокосмос и микрокосмос»), при което основно средство е създаденото от него и от Владимир Соловьов и прот. Сергей Булгаков учение софиология. Фундаментално за кн. «Стълб и крепило на Истината» е понятието «София, Премъдрост Божия», в което, противно на учението на Църквата, Божията премъдрост се възприема не като едно от свойствата на Бога, а като отделна личност, ипостас. Напр. Флоренски определял София като «Ипостасна Система от Божиите миротворчески мисли». Учението е отхвърлено от Църквата като еретично. Георги Флоровски (1893–1979) – протоиерей, руски религиозен мислител, богослов и историк. Изучавал история, филология, философия и естествени науки в родината си. От 1920 г. семейството му е принудено от «болшевиките» да живее в емиграция – в София, Варна, Прага, Париж, Цариград и др., а от 1948 г. до края на живота си – в САЩ. В различни периоди от живота си преподавал философия, психология, патрология, литургика, история на Източната църква, славянски студии и др. в Прага, Париж, Ню Йорк, Харвард, Бруклин, Пристън и др. Автор на многочислени трудове за византийското богословие IV-VIII в. и по история на руското религиозно съзнание. Един от учредителите на Световния съвет на църквите. Извън речника: O. Георги Флоровски. |
| Левират или Закон за кръвното родство (jabam, levir, левиратен брак; от лат. девер, мъжов брат; рус. «закон ужичества») – у юдеите и у много източни народи (перси, индийци, афганци, у повечето кавказки племена и др.) закон, според който братът или най-близкият родственик на бездетно починал мъж бил длъжен да вземе овдовялата си снаха, за да бъде продължен родът (Бит. 38:8 и сл). Родените от левиратния брак деца имали двама бащи: баща по плът, и баща (починалия) по закона, чийто пълноправен приемник и наследник по този начин ставали. Левиратът бил изложен във Втор.25:5–10 . Човек, който отказвал да изпълни закона, бил опозорен. Левити . В широк смисъл на думата под «левити» в Библията се разбират всички потомци от коляното на Левий (Изх. 6:25; Иисус Навин 3:3 – свещеници-левити; Иез. 44:15 ). В по-тесен смисъл се разбират онези от коляното на Левий, които не са потомци на Аарон ( Числ. 3:6 и нататък). В Библията често се говори за свещеници и левити. Левитите специално, или цялото коляно на Левий били избрани от Бога да служат в светилището Му. Левитите (в тесен смисъл на думата) били в богослужебна помощ на свещениците в храма ( Числ. 3:6 и нататък; 18:2 и нататък). Легат (лат.) – папски пратеник на църковен събор или при чуждо правителство с определена мисия (по светска линия – най-често политическа). Леонтий Византийски – монах и богослов, взел дейно участие в христологическите спорове през VI в. Основната му творба по тези въпроси е «Три книги против несторианите и евтихианите», изиграла важна роля в работата на Петия Вселенски събор (553 г.). lex orandi, lex credendi (лат. «законът на молитвата е закон на вярата») – законът на вярата, т.е. истинското църковно богословие се ражда в молитвения опит, в богослужението, чиято кулминация представлява Св. Евхаристия. (Покайна) Либела – документ, който задължително трябва да представят връщащите се в лоното на Православната Църква еретици, в уверение на това, че са се отрекли от еретическите заблуди. Литания (гр. litaneia – молитва) – в католическото богослужение псалмодическо (речитативно) песнопение, молитвено прошение от Господ за прошка на греховете или към св. Богородица и светиите – за тяхното застъпничество. Литанията се изпълнява както в храма, така и по време на процесии. В англиканската църква литанията е много по-развита вокална форма с участието на хор. |
| Председателят на ОВЦС обърна внимание на слушателите на това, че актът на прехвърляне на Киевската митрополия в юрисдикцията на Московския Патриарх през 1686 г. е бил запечатан със Синодално решение на Константинополската Църква и е получил незабавно признание от страна на всички Поместни Православни Църкви. «Разбира се, и в самата Константинополска Църква фактът на прехвърлянето на Киевската митрополия в юрисдикцията на Руската Църква не е бил подлаган на съмнения. За това има многобройни потвърждения в официалните документи и издания от XVIII-XIX в.», подчерта той. «Корпусът на издадените от нас документи доказва за пореден път, че нито в преговорите на руските дипломати с Константинополската Патриаршия по въпроса за прехвърлянето на Киевската митрополия, нито в преписката със свещеноначалието и политическото ръководство на Левия бряг, нито в самите документи на Константинопол, потвърждаващи това прехвърляне, не е ставало и дума за някакъв временен или ограничен характер. Едва през 2018 г., в навечерието на своето незаконно нахлуване в Украйна, Константинопол направи опит да преразгледа акта от 1686 г. и да го окачестви като уж временно, поради крайна необходимост, предоставено разрешение на Московската Патриаршия да ръкополага Киевските митрополити. При това днешните исторически документи на Фенер предизвикват най-малкото недоумение», констатира владика Иларион. Представеното на обществеността издание на документите е силно с изследователската си част, отбеляза владика Иларион: «Публикуваните в него дълбоки самостоятелни изследвания са сериозен принос за разбирането на контекста на историческите събития и документите, свързани с възсъединението на Руската Църква през 1686 г. Та нали не е достатъчно само да публикуваш документи от архивите, колкото и цялостно да го правиш. Да възстановиш грижливо, внимателно и правдиво техния исторически контекст – това е мисията на истинския учен. В издаването на тази книга аз виждам успех на нашите отечествени учени и се радвам на възможността да ги поздравя с този успех». |
| Актът на прехвърляне на Киевската митрополия в юрисдикцията на Московската Патриаршия през 1686 г. бил утвърден със Синодално решение на Константинополската Църква и получил незабавно признание от страна на всички Поместни Православни Църкви. Разбира се, и в самата Константинополска Църква фактът на прехвърляне на Киевската митрополия в юрисдикцията на Руската Църква не е бил подлаган на съмнения. За това има многобройни потвърждения в официалните документи и издания от XVIII-XIX в.: в изданията на «Синтагматариите» на епископата, в които Киевската митрополия се споменава сред катедрите на Московската Патриаршия; в различните канонични сборници и други официални издания на Константинополската Патриаршия; и най-сетне в официалната преписка между Константинополската Църква и Руската Църква. Дори в учебните издания на днешните водещи историци на Константинополската Патриаршия Киевската митрополия се споменаваше като част от каноничната територия на Руската Църква. Корпусът на издадените от нас документи доказва за пореден път, че нито в преговорите на руските дипломати с Константинополската Патриаршия по въпроса за прехвърлянето на Киевската митрополия, нито в преписката със свещеноначалието и политическото ръководство на Левия бряг, нито в самите документи на Константинопол, потвърждаващи това прехвърляне, не е ставало и дума за някакъв временен или ограничен характер. Едва през 2018 г., в навечерието на своето незаконно нахлуване в Украйна, Константинопол направи опит да преразгледа акта от 1686 г. и да го окачестви като уж временно, поради крайна необходимост, предоставено разрешение на Московската Патриаршия да ръкополага Киевските митрополити. При това днешните исторически документи на Фенер предизвикват най-малкото недоумение. Анонимните автори на краткия очерк «Вселенският престол и Църквата на Украйна: говорят документите», публикуван на сайта на Константинополската Патриаршия, допускат цял ред груби хронологически и фактически грешки, красноречиви премълчавания и погрешни интерпретации, като цяло демонстрирайки върху колко слаба научно-историческа база е било прието решението на свещеноначалието на Константинополската Църква за нахлуване на територията на Украйна. |
| За защита (или оправдание) на начина на тяхното приемане бяха «изкопани» и използвани примери за хиротонии, извършени от еретици, впоследствие признати от Вселенската Църква без преръкополагане. Привежданите случаи, които са напълно конкретни, се повтарят като под индиго в множество текстове за украинския въпрос, където са представени или в изопачен исторически контекст, или дори без позоваване на историческия контекст, но най-вече без необходимите уточнения за съдържанието на термина «еретик». Те се споменават просто така, като «хиротонии, извършени от еретици». В резултат на това се предлагат погрешни сведения, които водят до неуместни съпоставки с днешните реалности. В тази статия ще бъде направен опит да се представи в общи черти историческият контекст на тези конкретни случаи, за да се хвърли светлина върху въпроса как и защо са се случили те, свързани ли са те с разглежданата днес тематика и оправдано ли е в крайна сметка от еклисиологична гледна точка използването им в онзи контекст, в който те се използват днес. Най-сетне ще отбележим и това, че съответните херменевтични моменти вече бяха изложени от нас в предишната ни статия «Седмият Вселенски Събор, Доротей Вулисма и съвременните лъжливи богословски интерпретации на въпроса за приемането на еретици» . Преди да преминем към представяне на историческия контекст на всеки то тези случаи, трябва първо да разгледаме значението на термина «еретик», защото той има ключово значение за разбирането на текстовете; в противен случай тяхната лъжлива интерпретация, за съжаление, става неизбежна. Въпреки неговата нееднозначност днес, този термин както в текстовете на отците, така и в съборните документи има двойно значение, което води до строго разграничение на еретиците на съборно неосъдени и на съборно осъдени или изобличени . Ако не се изясни и не се изтълкува правилно различният смисъл на конкретния термин по отношение на процедурата преди и след съборното определение, то тогава неизбежно се появява объркване и ще бъдат направени неверни изводи. |
| Хиротониите, извършени от еретици, като аргумент във въпроса за украинската автокефалия Статия на Василиос И. Тулумцис, магистрант в катедрата по систематическо богословие на Атинския университет «Каподистрия», специалност «Догматика». Материалът на гръцки език бе публикуван на сайта Romfea.gr . Уводни бележки Признаването на разколническите структури в Украйна и по-късното връчване на Томоса за автокефалия (2019) на главата на «Автокефалната Църква на Украйна» Епифаний Думенко стана повод за поява на текстове и изследвания, в които тази крачка на Вселенската Патриаршия от богословска гледна точка или се одобрява, или се порицава. Може да се спори по това, ще успее ли Вселенската Патриаршия да осъществи своето намерение и да постигне църковно примирение, излекувайки съществуващото в Украйна църковно разделение, но резултатът ще покаже само времето. Въз основа поне на онези публикувани текстове, които се опитах да проследя, аз стигнах до извода, че една голяма част от тях е написана в рамките на двуполюсното противопоставяне Фенер Москва. При липсата на богословска аргументация и във вреда на нея авторите им се опитват да защитават или само единия, или само другия полюс. Това обаче в действителност не може да се нарича и да бъде богословие, защото между богословието и политиката съществува ясна качествена разлика. А тук вече от самото начало се вижда, че липсва стремеж да се реши проблемът въз основа на онова, което е определено и установено от вековната църковна традиция. Напротив, чрез подбрана компилация на факти от църковната история, обикновено откъснати от историческия и еклисиологичния контекст и поднесени по такъв начин, че да служат единствено на «богословската» обосновка на предварително заетата от всяка страна позиция, авторите правят опит да изфабрикуват и да натрапят на читателя изгоден за техния полюс отговор. Но този начин на богословско противопоставяне не само че не може да доведе до желаното църковно единство, но и още повече увеличава вече съществуващия разрив, защото факт е, че богословието не познава полюси и не може да бъде използвано за собствена изгода и в нечии геополитически интереси. |
| Разкажете ни за ситуацията в Украйна в този момент. Подобри ли се тя през последните две години? Какво можете да ни кажете за нападенията върху вярващи и превземането на храмове? Както вече казах, ситуацията се промени незначително. Веднага след предоставянето от Константинополския патриарх Вартоломей на Томоса за автокефалия на двете разколнически структури в нашата страна, през първите няколко месеца нашите вярващи преживяха небивал дотогава бум на натиск върху Църквата. Заграбването на храмове и опитите за превземане често бяха съпроводени с атаки от вандализъм и физическо насилие от страна на привържениците на «ПЦУ». В нашите храмове бяха изкъртвани вратите; имаше случаи, когато на улицата бяха изхвърляни Свети Дарове, изнасян Престола. Няколко пъти вярващи на УПЦ, включително и хора в старческа възраст, жестоко бяха пребивани. Всичко това ставаше с одобрението или мълчаливото съгласие на предходното правителство. С идването на власт на Владимир Зеленски ситуацията стана малко по-друга. По-специално, на равнище централна власт имаше опит да се поддържа определен паритет. Поне така беше, докато Зеленски не покани патриарх Вартоломей в Украйна. Но на равнище местна власт, за съжаление, в много случаи проблемите са същите. Дълго време на нашия Президент му се отдаваше да пази неутралност, който сега в някаква степен е нарушен в полза на «ПЦУ». Подобна позиция обаче е предварително обречена на провал, както се вижда от резултатите от управлението на предишния президент на Украйна Порошенко. Иска ми се да напомня само, че в историята на Църквата поддържането на отцепили се от Нея структури и погазването на вековните църковни канони никога не са довеждали до нищо добро. Войната против Църквата – това е не само борба с Бога и провокация към собственото спасение, но и край на политическата кариера и стабилен живот. Не случайно в Свещеното Писание се казва да отдаваме кесаревото – кесарю, а Божието – Богу. Константинополският патриарх Вартоломей се кани да посети през август Киев. Ще има ли това посещение положителен резултат, като се вземат предвид всички горепосочени проблеми, възникнали след решението му да предостави «Томос» преди 2 години? |
| р.Б Ольга 2014/03/19, 18:01:39 OTEZNIKANDR 2014/03/19, 16:50:34 По трудам вашим воздается вам и в назидание для помощи в спасении обращающимся к вам. Надежда 2014/03/19, 16:48:52 Читал перечитывал и так радостно и слезы сами от милости Бога на душе очень хорошо, что Бог нас Любит! Владимир 2014/03/19, 15:28:03 Спасибо!Господи,на все Святая Воля Твоя!Храни вас Господь,отцы и братья Афона! р.Б.наталья 2014/03/19, 12:23:30 Глава 5, точка 37/Евангелие на Матея/; " " Но думата ви да бъде:Да,Да;Не,Не;а каквото е повече от това,то е от лукавия. "/Библия-Нов Завет/,страница 1199,български издание,1991 година/. Уважаема редакция,уважаеми читатели,позволих си да се включа във Вашия форум!Дай Боже да сте ме разбрали правилно!Само с диалог,обединявайки силите си,всеки със своя опит,без значение на народност и цвят на кожата,,без значение на социален статус,да дадем своите сили за да бъде разбрано Божието слово!Живеем във свят объркан.забравил Светата Библия и трудовете на дедите ни!Като жена и многодетна майка,чувствам за свой дълг да се включа във Форума,разбира се не всеки ден ще мога да пиша,но когато пиша ще бъде от сърце! Благословен ден!Бог с нас и ние с Него и Майка Божия Богородица! Амин! Petrana Dimitrova Doncheva 2014/03/19, 10:01:52 Спаси вас Господи, дороги братья во Иисусе Христе. Галина 2014/03/18, 22:15:32 Спаси Христос! Бог определил каждому свое место в жизни, свой путь спасения и степень трудности этого пути, ибо Бог смотрит на сердце. Он знает, сколько Он дал нам талантов и сколько с кого из нас потребовать. Наше дело использовать то, что дано нам добросовестно, не ища себе поблажек и отговорок потому, что придет время, когда каждый должен будет дать ответ за прожитую жизнь. Наверное, об этом сия притча? Раба Божия Ирина (Москва) Добавить комментарий: Подписка на новости и обновления При копировании или цитировании текста и фотографий необходимо давать активную ссылку http://www.isihazm.ru (В связи с вопросами наших читателей оповещаем, что Монах Симеон Афонский ни в интернете, ни в каких сайтах участие не принимает. Он пребывает в затворе, не принимает посетителей, не имеет страниц в соц.сетях. С Богом!) |
| Романът завършва с епилог, в който отново се появява Евангелието. Достоевски не го цитира, просто посочва присъствието му в живота на героя: «Под възглавницата му лежеше Евангелие. Той го взе машинално. Това бе нейна книга – същата, от която тя му чете навремето за възкресението на Лазар. В началото на каторгата той мислеше, че тя ще го тормози с религия, ще заговаря с него за Евангелието и ще му натрапва книги. Но за най-голямо негово учудване тя нито веднъж не заговори за това, нито веднъж дори не му предложи Евангелието. Той сам я помоли за това малко преди да се разболее и тя мълчаливо му донесе книгата. Досега той дори не я беше отварял. Той не я отвори и сега, но една мисъл мина през главата му: “Мигар могат нейните убеждения да не бъдат сега и мои убеждения? Нейните чувства, стремежи най-малкото”… Но тук вече започва нова история, историята на постепенното обновление на човека, на постепенното му прераждане, на постепенното преминаване от един свят в друг, на опознаването на една нова, досега съвършено неизвестна действителност». Този завършек на романа е дълбоко символичен. Разколников дори още не е отворил Евангелието, но именно то задава главният вектор на онзи процес, който Достоевски нарича обновяване и прераждане. Всички романи на Достоевски в повече или по-малка степен са автобиографични. Своя жизнен опит, епизодите от своя живот, своите възгледи, възгледите на идейните си противници – всичко това той разпределя между персонажите на своите романи. И историята с Евангелието под възглавницата е, безусловно, автобиографична. За разлика от своя герой Достоевски не извършва убийство. Но и той на млади години се увлича от теории, подобни на онази, от която се увлича Разколников. В това е неговото престъпление, а наказанието си приема като нещо заслужено, вижда в него възможност да се прероди и пречисти. На този път Евангелието е неговият пътеводител, а сияйният образ на Христос – пътеводната звезда. «Престъпление и наказание» става първият роман от «великото петокнижие», донесло на Достоевски световна слава и признание. В следващите четири романа той ще развива и задълбочава темите, набелязани тук. И всеки от тях ще стане една от главите на собственото му Евангелие, в което той ще разкрива на читателя образа на Христос и великите християнски закони. |
|
|
