| Дякониса (diaconissa; от гр. – «служителка») – в източната църква през IV-VIII в. девойка или вдовица, която след приемане на посвещение имала определени църковни задължения без да взема участие в извършването на светите тайнства. Дяконисите следели съблюдаването на религиозните обреди, помагали при кръщението на жени и ръководели раздаването на милостиня и грижата за болните. Предшественици на дяконисите били т.н. вдовици-служителки, споменати в посланията на св.ап. Павел (напр. в Рим 16:1 . От 1Тим 2:11–12 , както и от съчиненията на църковните писатели от I-III в., се вижда, че дяконисите не били допускани до презвитерско служене. С разпространението на монашеството чинът на дяконисите в източната църква постепенно изчезнал. 2) В протестантските страни в Западна Европа от 1836 г. дякониси се наричали сестрински общини за оказване на милосърдие (Diakonissenanstalten). Виж дякон. Извън речника: Жените в Православната църква. Слово Е Евагрий Понтийски (346–399) – църковен писател, дякон и проповедник в Константинопол, а от 383 г. – монах в Нутрийската пустиня. Съчиненията на Евагрий са първи опит за осмисляне на монашеското духовно «делание». Те са оказали голямо влияне на православната аскетика след него. Виж Понт. Извън речника: Евагрий Понтийски. Евангелие (на гр. «евангелион», от наречието «ев» – «добре, хубаво» и глагола «ангелло» – «известявам» – радостна вест, благовестие, приятна, радостна вест; жертвоприношение по случай радостна вест; награда за съобщаване на радостна вест; в Стария Завет 2Царе 18:20–25:19) – Раннохристиянско съчинение, в което раждането, животът, учението и дейността на Спасителя, Неговата кръстна смърт, Възкресението и Възнесението Му. Евангелия са първите четири книги на Новия Завет на Библията, възникнали през втората половина на I в. след Р.Х. Написани са от св. евангелисти Матей, Марк, Лука и Йоан. За да може Божието слово да достигне до повече хора, св. евангелисти са писали не на родния си арамейски (еврейски), а на народен гръцки език – т. нар. кини диалектос, широко разпространен в цялата Римска империя и особено в източната й част. В Новия Завет думата евангелие се употребява само за благата вест за Спасението, за Спасителя на света. В по-широк смисъл на думата под Евангелие се разбира и целият Нов Завет. През IX век евангелията са преведени от гръцки на старобългарски език; най-старите запазени преписи са Зографското евангелие и Мариинското евангелие. |
| «Нищи духом» – смирени, лишени от греховна духовна гордост. Хора, които имат духовното убеждение, че сам нищо не притежава, а има само това, което Бог му дарува; че без Божията помощ и благодат не може да направи сам нищо добро. Затова, имайки съзнанието че е нищо, нищият духом прибягва винаги към Божието милосърдие. Св. Иоан Златоуст нарича духовната нищета смиреномъдрие. На нищите духом Господ обещава Небесното царство (Мат.5:1–3). В настоящия живот Царството им принадлежи вътрешно – чрез вярата и надеждата, а в бъдещия живот – съвършено, посредством участието във вечното блаженство. Нов Завет – свещените библейски книги, писани след Христа от Неговите ученици и апостоли. Новото раждане е получаване на нов живот; чрез него влизаме в Божието Царство и Христовата Църква. Христос казва: «Ако някой се не роди от вода и Дух, не може да влезе в Царството Божие» ( Иоан. 3:5 ). От самото начало Църквата учи, че «вода» тук означава кръщелна вода, а «Духът» е Светият Дух. Новото раждане става по време на Кръщението, където умираме с Христа, погребваме се с Него и възкръсваме с Него в новия живот, съединявайки се с Неговото прославено човечество. Библията и историята на Църквата не потвърждават съвременната идея, присъща на някои религиозни учения, че новото раждане е религиозен опит, откъснат от тайнството Кръщение. Ноев ковчег – ковчегът, в който Ной и членовете на семейството му заедно с по един чифт от всички животни се спасил през време на Потопа. Номоканон (гр. Νομοκανν «закон-правило») – византийски сборници с църковни правила и императорски укази, отнасящи се до църквата, съставени през VI-VII век и впоследствие допълвани. Най-древният сборник се приписва на Йоан III Схоластик – Константинополски патриарх от 565 до 577 г. Св. патриарх Фотий е един от тези, които допълвали сборника (този Номоканон не е запазен). «Номоканон на св. Сава Сръбски» е първият подобен сръбски писмен сборник, Една от редакциите на «Номоканона» станала за основа на древноруската «Кормчей книги» (XIII в.) – основно ръководство по православно църковно право в Русия. |
| Видимата страна на този свещенодействен акт се заключава в 1) полагане на ръце от архиерей върху главата на избрания и 2) молитва за призоваването на Св. Дух. Този ред е указан още на I Вселенски събор (правило 4 и 19) и на IV Всел. събор (правило 2). Тайнството свещенство се нарича също ръкоположение (на гр. ез. хиротония). За свещенско служение се ръкополагат единствено православно вярващи от мъжки пол, намиращи се в първи брак, осветен от Църквата чрез тайнството на миропомазването или приел монашески обет. Виж също царствено свещенство. Извън речника: Св. Писание и св. отци за тайнството свещенство. За Църквата и Тайнствата. Свещеномъченик – една от категориите светци, които Църквата почита. Рождение свише – според Св. Писание едно от условията за нашето спасение: «истина, истина ти казвам: ако някой се не роди свише, не може да види царството Божие» ( Иоан 3:3 ). Виж ст. Опит за тълкуване на беседата на Господ Иисус Христос с Никодим. Святост – едно от фундаменталните понятия на християнското учение. Основният му смисъл се състои в причастността на човека към Бог, неговата обоженост, в преображението му под действието на благодатта Божия. Виж светци, светии. Севастия (Севастия Кападокийска или Севастия Арменска) – град в Кападокия, на границата с Армения, в североизточна Мала Азия. Извън речника: Кападокия. Севир – антиохийски патриарх (512–518 г.), виден и горещ привърженик на монофизитската ерес, състояща се в твърдението, че Господ Иисус Христос, макар и да е роден от две природи или естества, не пребъдва в две природи, тъй като при въплъщението на Сина Божий човешката природа, възприета от Бог Слово, станала само принадлежност на Неговото Божество, загубила е своята действителност и само мислено може да се отдели от нея. «Седем смъртни гряха» – Опити за класификация на особено пагубните за човешката душа човешки страсти, направена първоначално за нуждите на монашеството. Основава се на изброените от Христос пороци, които «излизат от сърцето» (Мат. 12:45, 15:19; Марк. 7:21 ) и на греховете, изброени от ап. Павел в Посланието към Римляните (1:29–31). В аскетическата литература на Изтока и Запада са навлезли различни класификации на греховете (чрез писанията на Стефан Тиваидски, Авва Амон, авва Макарий, св. Григорий Ниски, св. Иоан Касиан Римлянин, св. Нил Синайски, св. Иоан Лествичник и др.). Към «смъртните грехове» най-често се причисляват гордостта, сребролюбието, блудството, завистта, чревоугодието, леността и гневът. Впоследствие папа Григорий Велики превърнал учението за «седемте смъртни гряха» в част от католическата догматиката, а при средновековната схоластика на тази тема било отделяно значително внимание. |
| Достоевски и Евангелието Лекция на председателя на Отдела за външни църковни връзки на Московската Патриаршия, ректор на Общоцърковната аспирантура и докторантура, президент на Научно-образователната теологична асоциация, митрополит Волоколамски Иларион в Научно-изследователския университет «Московски енергетически институт» . «Аз съм дете на века, дете на неверието и съмнението и до днес, и дори… до гроба… И все пак Бог ми изпраща понякога минути, когато съм съвършено спокоен; в тези минути аз обичам и чувствам, че съм обичан от другите, и ето че в тези минути аз съм си създал символ на вярата, в който всичко за мен е ясно и свято. Този символ е много прост, ето го: да вярваш, че няма нищо по-прекрасно, по-дълбоко, по-симпатично, по-разумно, по-мъжествено и по-съвършено от Христос…» Така през февруари 1854 г. Фьодор Михайлович Достоевски пише на Наталия Дмитриевна Фонвизина, съпруга на един от декабристите, последвала своя мъж в Сибир. Четири години преди това, когато Достоевски, осъден на каторжен труд, пристига, окован, в Тоболския затвор, тя измолва разрешение да се срещне с него и другите осъдени по делото «петрашевци». На всеки от осъдените тя връчва екземпляр от Евангелието – единствената книга, разрешена на затворниците в каторгата. И ето че сега, когато каторгата е свършила и Достоевски очаква изпращане в Семипалатинск, за да отбие там военната си служба като редови, той разказва на Фонвизина за своя «символ на вярата», който е за него не просто нещо прочетено в подарената му книга: той е изстрадан от страшния опит на каторгата. Екземплярът, подарен на Достоевски от Фонвизина, е първото издание на руския превод на Евангелието, направен под ръководството на архиепископ Филарет (Дроздов), впоследствие митрополит Московски и Коломенски. Преводът излиза на бял свят през 1823 г., по време на царуването на император Александър I, две години преди въстанието на декабристите. Преди появата на този превод хората можели да четат Евангелието само на църковнославянски, а образованото съсловие го четяло на френски. |
| Ние не трябва да забравяме за нашето историческо единство на Светата Рус, чиито първоизвори са в Киевската кръщелна купел. Аз, както и повечето от нас, дълбоко страдам от днешните разделения в братския народ по политически и религиозни причини. На нашия исторически път се срещат не само победи, но и поражения, несполуки, съпроводени от нещастия и лишения. Но до най-големите си успехи нашият народ е стигал тогава, когато е бил единен духом. Можем по различен начин да се отнасяме към съществуването на идеология в държавата, но все пак е очевидно, че лишената от идея държава неизбежно търпи цивилизационен крах. Още по-малки са шансовете на лишения от идея народ, общество. Какво е националният дух? Духът се проявява тогава, когато хората живеят с нравствени ценности, предавани от поколение на поколение. Ето защо живата вяра, непреходните евангелски ценности, усвоени от нашия народ в зората на формирането на неговата политическа организация, силата на волята, смелостта, упорството и мъжествеността на руските хора, тяхната доброта, гостоприемство и душевна широта, тяхната взаимна подкрепа, готовността им да се притекат на помощ на онези, които страдат, са изковали нашия дух и са определили историческия ни път, формирали са цивилизационния ни код. Всички тези забележителни качества се възпитават от детинство и могат да се предават само в рамките на едно здраво семейство, където има мама и татко, където присъства по-старото поколение, притежаващо онзи скъпоценен жизнен опит, на който не можеш да се научиш от видеоклиповете в социалните мрежи. Ние трябва да възпитаваме уважение към по-възрастните; невъзможно е, разбира се, да обичаме дейно своята страна без изначално придобито умение да се грижим за своите роднини и близки. Апостол Павел пише: Ако някой се не грижи за своите, а особено за домашните си, той се е отрекъл от вярата и е по-лош от неверник (1 Тим. 5.8). Дълг на Руската Църква, както и на всички традиционни религиозни общности в нашата страна, е да помага за запазването на традиционните семейни ценности в обществото. Примерът на многобройните семейства на свещенослужителите свидетелства, че и в съвременните трудни условия може да се създаде здраво и многодетно семейство. |
| Канон евхаристиен – виж Евхаристиен канон. Канонизация – присъединяване на споминал се подвижник към лика на светците при спазване на определени изисквания и при тържествено богослужение. Канонични книги на Свещеното Писание, виж Библия. Кападокия – голяма бласт в източната част на Мала Азия с главен град Кесария Кападокийска. По времето на император Тиберий става римска провинция, по-късно е владение на персите, византийците, арабите, а днес се намира в Турция. Като византийско владение е седалище на архиепископ. Извън речника: Кападокия. Капернаум – в превод «селището на Наум» – град, намиращ се на северозападния бряг на Галилейското (Тивериадското) езеро, споменаван многократно в Евангелията (в Мат. 4:13; 11:23; 9:1; 17:24; 8:14–15; 9:2–6; 9:9; 9:10–17; 15:1–20; Марк. 2:1; 1:29–31; 1:32–54 ; Лук. 7:1; 4:33 ; Иоан. 4:46; 6:22–71 ; и др.). В Капернаум нееднократно е пребивавал нашия Господ Иисус Христос. В него Той започнал да проповядва ( Иоан 2:12 ), там изцерил и тъщата на Петър бесноватия и изгонил множество бесове от двама души (Мат. 8:28–34; Марк 5:1–20 ; Лука 8:26–39); в Капернаум призовал ап. Матей към служение и произнесъл немалко притчи, поради което започнали да наричат Капернаум «Неговия град». Въпреки многото чудеса и притчи, които прозвучали в Капернаум, жителите на града не се покаяли (Мат. 11:20). Днес от Капернаум са останали само развалини. Виж също: Галилея, Йерусалим. Витсаида Галилейска. Кардинал (лат.) – най-висш (след папата) духовен сан (но не специална йерархическа степен) в Римокатолическата църква. По неписан канон кардиналите избират и измежду тях се избира нов папа. Понастоящем в цялата Римокатолическа църква има има 130 кардинали. Карлос Кастанеда – съвременен американски антрополог, дълги години живял в Мексико като ученик на един индиански магьосник. В книгите си описва мрачния свят на древноезическото индианско шаманство, разнообразните явявания на демоните и собствения си опит в общуването с бесовете. Карпократиани – последователи на едни от александрийските гностици на име Карпократ. В основата на тяхното учение лежат идеи от Платон и отчасти от неопитагорейството. |
| Но моят опит показва, че да се направи това е практически невъзможно. Работата е там, че в нашата енория ако идват мъже, то те вече са женени. А ако са ергени, то обикновено това са сломени от живота 40-годишни комплексирани неудачници. Аз съм красива, стройна, висока и за ролята на съпруг разглеждам само успешни мъже, които са способни да издържат семейство и да възпитават бъдещите си деца. Сред невярващите срещам адекватни мъже с добра професия, с които добиваш увереност, че до такъв човек винаги ще чувстваш поддръжка и защита. Владико, кажете, може ли християнка да се омъжи за невярващ? Митрополит Иларион: Първо, щом Вие сте такава красива, стройна и висока, то въобще ми е непонятно, защо задавате този въпрос. Аз мисля, че Вие така или иначе трябва да имате достатъчно ухажори и със сигурност сред тях има мъже, които искат да получат Вашата ръка и сърце. Второ, ако Вие задавате въпрос дали може вярваща девойка да се омъжи за невярващ младеж, то спомнете си думите на апостол Павел: «неповярвал мъж бива осветен чрез вярващата жена» (1 Кор. 7.14). Наистина, тези думи се отнасят за вече сключения брак, а не за този, който все още се планира. Вие трябва да разбирате, че ако Вие сте истински вярваща, а Вашият съпруг ще бъде антирелигиозно, антицърковно настроен, ще препятства да възпитавате децата си в християнската вяра, то това може в крайна сметка да сломи и Вашата съдба, и Вашия брачен съюз. Затова е нужно десет пъти да помислите преди да се омъжите за такъв човек. По принцип, той трябва да е открит към това, че Вие ще съхраните своята принадлежност към Църквата, ще посещавате храма, ще възпитавате децата в православната вяра. И, разбира се, Вие трябва да сте наясно, че ако човекът е въобще невярващ, нецърковен, то Вие няма да можете да се венчаете, а това означава, че Вашият брак ще бъде неустойчив и може да се разпадне. Ето защо, ние, свещенослужителите, никога не съветваме вярващите девойки, даже красивите, стройните и високите да се омъжват за невярващи мъже. С този цитат аз бих искал да завършим това предаване. Това са думите на апостол Павел от Първото послание до коринтяни: «неповярвал мъж бива осветен чрез вярващата жена, и неповярвала жена бива осветена чрез вярващия мъж» (1 Кор. 7.14). Желая на всички Ви всичко най-добро и нека Господ Ви пази. Служба «Комуникация» на ОВЦС Печатна публикация Споделяне: Page is available in the following languages Обратна връзка |
| - В съобщението за медиите на О бединени ето са споменати неправителствени организации с консултативен статут към ООН , участв али в с ъз да ването на тази п равозащитн а структур а . Какв а е сферата на дейност на тези организаци и ? - Понастоящем в състава на нашето Обединение вече влязоха професионални правозащитни организации, адвокати, които се специализират в областта на международното право и човешките права, информационни и пиар агенции, което ще позволи на Обединението да работи на всички международни платформи – такива като ООН, Европейския парламент, Съвета на Европа, комисиите и комитетите на Европейския съюз. При това нашето Обединение планира да работи както юридически, тоест да подава оплаквания до международните инстанции, така и да осигурява лични контакти с държавните служители, които имат правната възможност да влияят върху обществените процеси. Ние разбираме важността на работата с медиите и затова първата ни публична крачка беше да осигурим постоянно информиране на чуждестранните медии по проблемите на православните християни в Украйна. Тази дейност ние реализираме в това число чрез Женевския пресклуб, а също и по други канали. Например, редица участници в нашето Обединение са регистрирани в регистъра на лобистите на Европейския съюз Transparency Register и притежават съответния опит на международна работа в рамките на Европейския парламент. Чрез нашите участници от САЩ ние планираме да взаимодействаме със сенаторите и конгресмените в САЩ, да сме в контакт с департаментите на правителството на САЩ, отговарящи за религиозните въпроси и правата на човека, а също и със структурите, базирани в щабквартирата на ООН в Ню Йорк. - Влад и к о , мог а т ли да и з ползват програм ата на Международно то правозащитно о бединени е «Ц ъ ркв ата против ксенофоби ята и религиозн ата дискриминаци я » хората по места, в енориите, манастирите за защита на своите права и ре лигиозн и свобод и ? Може ли обикновен свещеник или мирянин да стане негов член ? Или за това е необходим определен юридически стату с ? |
| Писмо на Константинополския Патриарх Атинагор до местоблюстителя на патриаршеския престол на Руската православна църква митрополит Крутицки и Коломненски Пимен 583 от 24 юни 1970 г. Интервю на Пруския митрополит Елпидофор (Ламбриниадис), дадено на Атинско-Македонската новинарска агенция, юли 2018 г. Срв. томоса за автокефалия на Сръбската православна църква от 1879 г.: «Отсега тя е канонически самостоятелна, независима и самоуправляема, и неин глава, както и на всички Православни църкви, е Богочовекът Господ и Спасител наш Иисус Христос». Това положение на томоса беше подложено на критика в изявлението на секретариата на Светия Синод на Албанската православна църква от 15 ноември 2022 г. В документа се казва, че томосът за Албанската църква не съдържа тезата, че глава на тази църква е Вселенският престол, а самата тя е наречена от томоса «сестра», докато в томоса за ПЦУ последната е наречена «дъщеря». Видинският митрополит Даниил от Българската православна църква пише по този повод: «Има се предвид не някакво символично главенство на Константинополския патриарх или главенство в смисъл на пръв среди равни. В томоса въпросът за главенството се свързва с изключителните пълномощия на Константинополския предстоятел над цялата Православна Църква… Чрез условията на томоса се прави опит да се даде общоправославна канонична сила на антиканоничните действия на Константинополската патриаршия по украинския въпрос и на заявените от него пълномощия за трансгранична юрисдикция над каноничната територия на Поместните автокефални църкви» (Даниил, митрополит Видинский. За единство Церкви. М.: Познание, 2021. С. 25, 38). «За съжаление, в случая с украинската автокефалия Вселенският патриарх се отказва от своята призната от традицията координираща роля, предполагаща изразяване и реализация на съборните решения на Поместните православни църкви, а затова и отказва да свика Всеправославен събор или събор на предстоятелите. Напротив, той като Папата: 1) действа трансгранично на територията на чужда юрисдикция, която се подчинява на Руската църква, както самият той доскоро признаваше; 2) взема суверенни и независими решения въпреки мнението не само на самата Украинска църква, но и на Поместните православни църкви; 3) твърди, че всички други православни епископи от целия свят са длъжни да приемат неговите решения; 4) смята, че неговите решения не се нуждаят от одобрението на другите църкви и не могат да бъдат оспорени» (из Отвореното писмо на свещеници, монаси и миряни от Еладската църква, публикувано през септември 2019 г.). «Налице е желание на Константинополската патриаршия… да си присвои пълномощия, каквито никога не е притежавал нито един от епископите на Православната Църква. За съжаление това напомня печалните опити на Римския епископ да узурпира властта в Църквата. Всички знаем до какво доведоха те» (Даниил, митрополит Видинский. За единство Церкви. С. 27). |
| Едикт (лат.) – постановление на върховната власт, което има силата на закон. Единосъщен (гр. «омоусиос») – о6ладаващ с другиго една и съща същност. Лицата на Св. Троица са единосъщни. Езичество (Paganism, Язычество) – обобщено понятие, което изразява идеята за многобожие, т.е. за съществуването на много богове. Различните религиозни вярвания до появата на монотеизма са свързани в различна степен и по различен начин с магията, анимизма, шаманизма, аниматизма, фетишизма, тотемизма и култа към предците. Езичник – който изповядва езическа (не монотеистическа, а политеистическа) религия. Езотерика, езотеризъм – от гр. «езотерикос» – вътрешен, таен, скрит, предназначен изключително за посветени. Екзарх – Висше духовно лице, облечено с особена, висша власт. 1) Патриаршески наместник, управляващ или инспектиращ епархия при извънредни случаи; 2) архиерей, предстоятел на Българската екзархия (1872–1953). Начело на новооснованата Българска екзархия последователно стояли трима бележити йерарси: Антим I (1816–1888), Йосиф I (1840–1915) и Стефан I (1878–1957). След вдигането на схизмата, наложена през 1872 г. от Цариградската патриаршия, Българската православна църква станала пълноправна автокефална църква, ръководена от патриарх. Екзарх Стефан I – виж Стефан I, екзарх. Екзегет (гр.) – тълкувател на съдържанието на библейските книги. Екзегетика – (от гр. «екзегеза» – тълкувание на текстове) – дял от богословието, тълкуване на Свещеното Писание. Еклезиология – отдел от богословието, занимаващ се с Църквата, нейната същност и задачи. Еклектизъм (гр.) – философско течение, което прави опит за подбор и съчетаване на противоположни възгледи и идеи. Близък до религиозния синкретизъм. Ектения – от гр. протяжно моление, кратки прошения, възношение или пространно моление. В богослужението ектения се нарича редът на прошенията, които свещеникът или дяконът принася пред Бога от името на молещите се. В древността били наричани мирни, защото започват с прошението «миром Господу помолимся». В зависимост от прошенията, които включва, ектенията бива: |
|
|
