| вере и болг. народности; при муж. гимназии в Разграде (5 тыс. левов) для поддержки учеников из бедных семей. Похоронен в юж. галерее кафедрального храма св. Недели в Софии. На центральной площади г. Ловеч установлен памятник И., а в нек-рых городах Болгарии его именем названы улицы. Арх.: ЦДА. София. Ф. 989к; НБКМ. Бълг. ист. архив. Ф. 360; Народна б-ка «И. Вазов». Пловдив. Ф. 48. Соч.: Дневник/Ред.: Т. Събев, Х. Темелски. София, 1992; Писма и доклади/Съст.: В. Георгиев, С. Трифонов. София, 1994; Статии и преводи/Съст.: М. Бъчваров. Варна, 2001. Лит.: Поглед върху деятелността на Българската екзархия, 1877-1902: (По повод на 25-годишния юбилей на Българския Екзарх Йосиф I). Lpz., 1902; Йосиф I, екзарх Български (1877-1902): Юбил. сб. София, 1904; Арнаудов М. Екзарх Йосиф и бълг. културна борба след създаването на Екзархията (1870-1915). София, 1940; он же. Живот и дейност на екзарх Йосиф. София, 1965; Билярски Ц., Пасков И. Документи за някои страни от дейността на екзарх Йосиф I след 1901 г.//Изв. на Държавните архиви. София, 1983. Кн. 46. С. 131-148; Пасков И. Изложение на екзарх Йосиф I до Св. Синода на Българската църква за църковно-училищното дело в Македонии и Одринско (1897-1900)//Там же. 1990. Кн. 59. С. 393-435; Дейносста на Българската екзархия в Македонския и Одринско//История на България. София, 1991. Т. 7: Възстановяване и утвърждаване на Българската държава: Национално-освободителни борби (1878-1903). С. 424-436; Марчев Ф. Г. Публицистиката на Лазар Йовчев (Екзарх Йосиф I): Философски аспекти. Варна, 2001; Темелски Х. Екзарх Йосиф I: В спомени на съвременници. София, 1995; он же. Екзарх Йосиф I. София, 2006; 120 години от избирането на Ловчанския митр. Йосиф за бълг. екзарх: Юбил. вестн. Ловеч, 1997; Цацов Б. Архиереите на Българската Православна Църква. София, 2003. С. 132-133; Петков П. С. Конституционните основи на отношенията между Българска Православна Църква и държавната власт (1879-1911)//Държава & Църква - Църква & Държава в бълг. история: Сб. по случай 135-годишнината от учредяването на Българската екзархия. |
| инициалами и сложной разноцветной вязью в заголовках (образцы см.: Джурова А. 1000 години българска ръкописна книга: Орнамент и миниатюра. София, 1981. Табл. 229-231, 235, 239; J. Српске мuhujamype. Београд, 1983. С. 82-83 (рис. 33-35), цв. табл. 75-78). В каллиграфической манере В. Г. работали монахи-книгописцы Рильского мон-ря посл. четв. XV - раннего XVI в. Мардарий и Спиридон, вероятно обучавшиеся у него. Нормы правописания рукописей В. Г. сыграли важную роль в распространении ресавской орфографии среди книгописцев Зап. Болгарии и Македонии. Лит.: Dani i Gj. Rukopis Vladislava gramatika pisan godine 1469//Starine. Zagreb, 1869. Knj. 1. S. 44-85; Сперанский М. Н. Загребският ръкопис на Владислав Граматик//Сб. за народни умотворения. София, 1900. Кн. 16-17. С. 325-338; Спространов Е. Опис на ръкописите в библиотеката при Рилския манастир. София, 1902. С. 43-44, 52-56, 104-114; Лавров П. А. Мат-лы по истории возникновения древнейшей славянской письменности. Л., 1930. С. XIX-XX; Киселков В. Сл. Народността на Владислав Граматик//Отец Паисий: Журнал. 1940. Кн. 2. С. 61-72; он же. Владислав Граматик и неговата Рилска повест. София, 1947; он же. Проуки и очерти по старобългарска лит-ра. София, 1956. С. 309-311; Mo š in V. Cirilski rukopisi Jugoslavenske akademije. Zagreb, 1955. [Vol.] 1. S. 61-67; Климент Охридски. Събрани съчинения. София, 1970. Т. 1. С. 475-478; Т. 3. С. 21-22, 32-33; Данчев Г. Рилската повест на Владислав Граматик и споровете около двете и редакции//Тр. на Великотърновски пед. ин-т «Кирил и Методий». Велико Търново, 1966. Т. 3. 1. С. 49-88; он же. Владислав Граматик - книжовник и писател. София, 1969; Ангелов Б. Три неизвестни ръкописа на Владислав Граматик//Език и лит-ра. 1973. 3. С. 91-93; он же. Из историята на старобългарската и възражденската лит-ра. София, 1977. С. 71-87; Д. Ucmopuja старе српске Београд, 1980. С. 225-226; Зафиров М. Един неизвестен ръкопис на Владислав Граматик//Старобълг. лит-ра. София, 1980. Кн. 6. С. 92-98; Христова Б. Владислав Граматик и българска култура през XV в.//Втори междунар. конгрес по българистика: Доклади. София, 1987. [Т.] 11: Стара българска лит-ра. С. 177-185; она же. Опис на ръкописите на Владислав Граматик. Велико Търново, 1996; Райков Б. Сб. на Владислав Граматик от 1456 г.//Palaeobulgarica. 1991. 4. С. 84-95; J. Списи Дuмumpuja Кантакузина и Владислава Граматика. Београд, 1993. С. 23-27; Podskalsky G. Theologische Literatur des Mittelalters in Bulgarien und Serbien, 865-1459. Münch., 2000. S. 352-355. |
| София, 1983; Ваклинов С. , Ваклинова М. Съкровището от Над сент Миклош. София, 1983; Овчаров Н. Бележки върху произхода и стила на преславската рисувана керамика: (Според човешките изображения)//Преслав.1983. Кн. 3; Божков Ат. Българската икона. София, 1984; Ваклинова М. Ранновизантийската архитектурна декорация и украсата на ранносредновековните български постройки//Сб. в памет на проф. С. Ваклинов. София, 1984. C. 93-101; она же. Тенденции в развитието на средновековната българска скулптура//I Конгрес по българистика. 1992. C. 330-350; она же. Някои особености на скулптурно-декоративната практика във Велики Преслав през IX-X в.//ДРИ. СПб., 1995. [Вып.:] Балканы, Русь. C. 142-162; Мавродинова Л. Образците на българската ръкопидна украса и техните паралели в други изкуства//Славянска палеография и дипломатика. София, 1985. Т. 2. C. 193-213; она же. Стенната живопис в България до края на XIV в. София, 1995; Чанева-Дечевска Н. Църковната архитектура на Първата българска държава. София, 1984; Генова Е. Миниатюрна дърворезба XVII-XIX в. София, 1986; Димитров Д. П. , Чичикова М. Късноантичната гробница при Силистра. София, 1986; Минчев А. Ранното християнство в Одесос и околностите му//ИНМВн. 1986. Кн. 22(37). C. 31-42; он же. Early Christian Bronzes in the Varna Museum//Там же. 1991. Кн. 27(42). P. 11-19; Bozilov Iv. Preslav et Constantinople: Dependance et Independance Culturelles//The 17th Intern. Byzantine Congr., Major Papers. Wash., 1986. P. 429-446; Spämanmike und frühbyzantinische Kultur Bulgarien zwischen Orient und Okzident/Hrsg. R. Pillinger. W., 1986; Das Christentum in Bulgariens und auf der übrigen Balkanhalbinsel in der Spätantike und im frühen Mittelalter. 2. Intern. Symp. (Haskovo, 10-13. Juni 1983). W., 1987. Miscellanea Bulgarica. Bd. 5; Джорджети Д. Съкровище от златни накити и сребърни предмети от Рациария//Археология. 1988. T. 29. Кн. 3. C. 30-38; Генова Е. , Влахова Л. 24 утвари от Рилския манастир. София, 1988; Bossilko S. Arbanassi. Sofia, 1988; Tresors d " Art Medieval Bulgare VIIe-XVIe siècle: Cat. |
| Лит: Байданов Г. Някои думи за техническото устройство и произхождението на българския черковен напев. Пловдив, 1899; Кръстев В. Очерки върху развитието на българската музика. София, 1954. С. 87-94; Динев П. Нови данни за старобългарския напев//Българска музика. 1961. 5. С. 30-33; он же. За самобитността на «Болгарский роспев»//Там же. 1963. 3. С. 22-29; он же. По следите на българския напев в Румъния//Там же. 1965. 7. С. 23-28; Тончева Е. Болгарски роспев: Композиционно-структурни особености на стихирарическия жанр//Проблеми ни старата българска музика. София, 1975. С. 95-159; она же. Добри Христов за старата българска музика//Из историята на българската музикална култура - XIX и нач. на XX в. София, 1975. С. 52-78; она же. Манастирът «Голям Скит» - школа на «Болгарский роспев»: Скитски «болгарски» ирмолози от XVII-XVIII в.- школа на «Болгарский роспев». София, 1981. Ч. 1: За Болгарский роспев; Ч. 2: Из Болгарский роспев; она же. Балкански нотирани извори за Скитския «Болгарский роспев» в Украйна//Търновска книжовна школа. София, 1985. Брой 4. С. 421-429; она же. Музикално тълкуване (екзегезис) на балкански мелодии в Скитския «Болгарский роспев»: (Към проблема за поствизантийската музикална екзегетика на Балканите през XVII-XVIII в.)//Българско музикознание. 1988. 2. С. 40-80; она же. Определението «българско» в музикалните ръкописи на византийско-славянския ареал//Там же. 1990. 2. С. 61-72; она же. За устния църковнопевчески професионализъм в православния ареал - подобно пеене по извори от XV-XIX/ХХ в.//Муз. хоризонти. София, 1993. [Извънреден брой]. С. 87-103; она же. За стилистиката на славяноезичното църковно пеене на Балканите (по музикално писмени извори от XIV-XVIII в.)//В памет на Петър Динеков: Традиция. Приемственост. Новаторство. София, 2001. С. 432-447; Tontscheva E. Kompositions und Strukturbesonderheiten des «Bolgarski rosspev»//Musica Antiqua. Acta Scientifica, 3. Bydgoszcz, 1972. S. 33-65; eadem. Die Skitische musikhandschriftilichen Familie des Bolgarskij Rospev von 17-18 Jh. und die spätbyzantinischen Musikpraxis//JÖB. 1982. Bd. 32/17. S. 85-98; eadem. Zur südslavischen psalmodieschen Tradition (Bulgarischer Polyeleos - Psalm 135)//Musica Antiqua. Acta Scientifica, 10. Bydgoszcz, 1994. S. 139-150; Симпозиум «Болгарский роспев»: (Българо-руски музикални връзки през XIV-XVIII век): I междунар. конгрес по българистика (София, юни 1981): Докл. София, 1982; Болгарский роспев: Българо-руски музикални връзки през XIV-XVIII в.//Българско музикознание. 1982. 1; Константинова Н. Болгарский роспев в юго-западных русских нотнолинейных ирмологах//Славянска палеография и дипломатика. София, 1980. 1. С. 273-281; Димитрова М. Репертоарът «Болгарский роспев» в сборника на Йосиф Крейницки от 1677 г.//Българско музикознание. 1989. 2. С. 61-75. |
| София, 19312; Kalu niacki E. Aus der panegyrischen Literatur der Südslaven. W., 1906; Златарски В. Н. Въпросът за български патриарх пред папата в 866 г.//Преглед: (Прил. на «Църковен вестн.»). 1907. Кн. 1; он же. Причините за покръщаването и сетнините му//Споменна книга за 1000 г. от смъртта на цар Борис. София, 1907. С. 31-62; он же. История на българската държава през средните векове. София, 1918. т. 1. Ч. 1; 1927. Т. 1. Ч. 2; 1934. Т. 2; То же. 1970-1972р; он же. Как е бил разрешен българският църковен въпрос в 870 г.//Духовна култура. 1920. Кн. 1. С. 49-63; он же. Български архиепископи-патриарси през Първото българско царство до падането на източната му половина//ИИД. 1924. Т. 6. С. 49-76; он же. Писмата на цариградския патр. Николай Мистик до българския цар Симеон//СбНУНК. София, 1984-1985. Кн. 10. С. 372-428; Кн. 11. С. 3-54; Кн. 12. С. 121-211; Трифонов Ю. Унищожението на Търновската Патриаршия и заменянето й с автономно митрополитство-архиепископство//СбНунК. 1906/1907. Т. 22/23. С. 22-23; Дринов М. , Цухлев Д. История на Българската църква. София, 1910. Т. 1; Чучулаин А. Св. княз Борис, княз български. София, 1914; Снегаров И. История на Охридската архиепископия. София, 1924-1931. Т. 1-2; он же. Отношенията между Българската Църква и другите Православни Църкви след провъзгласяването на схизмата//Църковен архив. София, 1929. Кн. 3-5; он же. Учредяване на Българската православна църква//Македонски преглед. 1932. Кн. 8. С. 1-42; он же. Кратка история на съвременните православни църкви. София, 1946. Т. 2; он же. Първата българска патриаршия. Ч. 1//ГСУ, БФ. 1949. Т. 26; Ч. 2//ГДА. 1951. Т. 1; он же. Духовно-културни връзки между България и Русия през средните векове (X-XV в.). София, 1950; он же. Взаимоотношения Болгарской и Русской православных церквей до и после провозглашения схизмы (1872 год)//ГДА. 1952. Т. 2 (27). С. 201-228; он же. Християнството в България преди покръстването на кн. Борис (865 г.)//Там же. 1956. Т. 5 (31). С. 193-220; он же. Турското владичество - пречка за културното развитие на българския народ и другите балкански народи. |
| С. 77-110; Марди-Бабикова В. Към въпроса за образа на Константин-Кирил Философ в средновек. декоративно-монументална живопис в България//Константин-Кирил Философ. София, 1981. С. 301-306; Расолкоска-Николовска З. Портретот на Климент Охридски од Матка//Ликовна уметност. Ckonje, 1981/1982. Год. 6. Кн. 8/9. С. 105-112; Флорева Е. Старата църква в Добърско. София, 1981; она же. Алинските стенописи. София, 1983; Osborne J. The «Particular Judgment»: An early medieval wall-painting in the lower church of San Clemente, Rome//The Burlington Magazine. L., 1981. Vol. 123. N 939. P. 335-341; idem. Early Medieval Wall-paintings in the Lower Church of S. Clemente, Rome. N. Y.; L., 1984; idem. Proclamations of Power and Presence: the Setting and Function of the 11th-Cent. Murals in the Lower Church of S. Clemente, Rome//Mediaeval Studies. Toronto, 1997. Vol. 59. N 1. P. 155-172; Джонова Д. Манастирската църква св. Четиридесет мъченици при с. Лева река, Пернишки окръг//Реставрация и консервация на художествени ценности. София, 1982. С. 189-198; она же (Митова-Джонова Д.). Археологическите паметници в Пернишки окръг. София, 1983; Басыров А. Я. Памятник 1000-летию России: Альбом. Л., 1983; Р. Црква св. Николе у 1984. Кн. 15. С. 76-84; Чешмеджиев Д. За образа на Кирил Философ от църквата в с. Лева-река, Пернишко//Десети пролетен колоквиум на ВТУ «Св. Кирил и Методий». Вел.-Търново, 1985. С. 84-86; он же. Рец. за А. Божков «Образите на Кирил и Методий през вековете». София, 1989//ИП. 1991. Кн. 4. С. 97-101; он же. Кирил и Методий - покръстители на българите?//Там же. 1992. С. 84-93; он же. Кирил Катански и Константин-Кирил Философ//Palaeobulgarica. 1992. Т. 16. 3. С. 55-60; он же. Кирил и Методий в бълг. ист. памет през средните векове. София, 2001; он же. Бележки върху култа на св. Седмочисленици в средновек. България//Пти достоитъ: Сб. в памет на С. Кожухаров. София, 2003. С. 425-444; Жефарович Х. Стематография/Коммент.: А. Василиев. София, 1986; Лепахин В. Лик, лицо и нек-рые иконографические особености образов Кирилла и Мефодия в Болгарии//Славяните, Прабългарите, Византия. |
| 178 . Константин Костенечки. Съчинения. София 1993. 212. 179 . Коцева Е. Евтимиев Служебник: Софийски препис от 80-те години на XIV век. София 1985. 219. 180 . Кочев Н. Към въпроса за философската страна на Евтимиевата реформа според «О писменех» на Константин Костенечки//Търновска книжовна школа. София 1980. 2. 239–245. 181 . Кочев Н. Религиозно-философски насоки на Балканите през XIV в. (учението на исихастите за сыцност и енергия)//Духовна култура. 1981. 5. 8–25. 182 . Кочев Н. Някои моменти от културните взаимовръзки между България и Византия през XIV в.//ИЦИАИ 1984. 2. 163–173. 183 . Кочев Н. Проблеми на българската и балканската култура през XIII-XIV в.//Palaeobulgarica/Старобългаристика. 1992. 1. 73–92. 184 . Кръстев К. Хуманизмът в средновековното българско общество и изкуство//Търновска книжовна школа. София 1974. 1. 391–403. 185 . Куев К. Събрани съчинения на Константин Костенечки: изследване и текст. София 1986. 572. 186 . Куцаров П., Димитров Б. Киприан Българин, митрополит Московски и на цяла Русия (Киприан Болгарин, митрополит Московский и всея Руси). София 2001. 179. [Книга издана параллельно на болг. и рус. яз.]. 187 . Кънчева Ст. Св. Евтимий Патриарх Търновски и исихазмът//Духовна култура. 1994.9. 15–23. 188 . Ласкарис М. Ватопедската грамота на цар Иван Асеня II. Издава Българската академия на науките. София 1930. 61, 1, 1 факсим. (Български старини. 11). 189 . Мавродинова Л. Степната живопис в България до края на XIV век. София 1995. 100. 190 . Маджуров Н. Борбата на св. патриарх Евтимий Търновски срещу ересите в Средновековна България//Духовна култура. 1989. 1. 5–13. же·.//Богословска мисъл. 1998. 1. 10–15. 191 . Маринов Д. Житие на великия български светител и последен търновски патриарх Евтимий//Религиозни разкази. 1898. 7–8. 192 . Маринов Д. Евтимий, патриарх Търновски. Животът и духовно-обществената му деятелност. Биографичен очерк. Русе 1900. 36. 193 . Марчевски Ив. Лексикално-генетичен анализ на класическите извори на исихастите, отразени в старобългарски превод (Върху примера от патристичните преображенски слова и екзегези)//Търновска книжовна школа. В. Търново 1994. 5. 423–438. |
| d " éxposition. Gen.; Berne, 1988; Barsanti C. L " Esportazione di marmi dal Proconneso nelle regioni, pontiche durante il IV-VI sec.//Riv. dell " Inst. Nazionale di Archeologia e Storia dell " Arte. Ser. III. 1989. Vol. 12. P. 91-220; Pillinger R. , Minuev A. , Georgiev P. Ein frühchristliches Grabmal mit Wandmalereien bei Ossenovo (Bezirk Varna, Bulgarien). W., 1989; Сантова М. 24 златарски творби от Бачковския манастир. София, 1990; она же. Чипровският дискос. София, 1997; Мусакова Е. Украсата на два глаголически ръкописа - Зографското и Мариинското четвероевангелие//Проблеми на изкуството. 1991. Кн. 4. C. 27-36; Пилингер Р. Гробница с псалмов текст от Стара Загора//Изв. на музеите в Южна България. 1992. Кн. 14. C. 59-67; Die Schwarzmeerküste in der Spätantike und im frühen Mittelalter: Ref. von 16. bis 19. Oct. 1990/Hrsg. R. Pillinger. W., 1992; Die spätantiken Befestigungen von Sadovec (Bulgarien). Münch., 1992. (Münchner Beitr. z. Vor- und Frühgeschichte; Bd. 43); Георгиев П. Златната църква в Преслав//Преслав. 1993. Кн. 5. C. 7-25; он же. Мартириумът в Плиска и началото на християнството в България. София, 1993; Гергова И. Ранният български иконостас XVI-XVIII в. София, 1993; Геров Г. , Пенкова Б. , Божинов Р. Стенописите на Роженския манастир. София, 1993; Маджаров К. Диоклецианопол. София, 1993. T. 1: Топография; Овчаров Д. , Овчаров Н. , Аладжов Ж. Големият дворец във Велики Преслав I: Преславската патриаршия през Х в. София, 1993; Пуцко В. Преславский керамический епистилий//Преслав. 1993. Кн. 4. C. 138-151; Станилов С. Преславското съкровище и произходът на старобългарската металопластика//Преслав. 1993. Кн. 5. C. 138-164; Танчева-Василева Н. Раннохристиянски култов комплекс при с. Воден//Североизточна Тракия и Византия през IV-XIV в. София, 1993. C. 73-91; Studia protobulgarica et medievale Éuropi: В чест на проф. В. Бешевлиев. В. Търново, 1993; Matakieva-Lilkova T. Icons in Bulgaria. Sofia, 1994; Totev T. Pour la question des églises a coupole cruciforme de Preslav//ИАИ. |
| В лит-ре К. иногда ошибочно называется святым и причисляется к св. седмочисленникам (равноапостольным Кириллу и Мефодию и их ближайшим 5 ученикам). Но его имя не встречается в источниках среди имен ближайших учеников равноапостольных братьев и св. седмочисленников ( Чешмеджиев Д. Бележки върху култа на Св. Седмочисленици//Пти достоитъ: Сб. в памет на С. Кожухаров. София, 2003. С. 425-443), и нет никаких свидетельств о его почитании как святого в средние века. Интерес к жизни и деятельности К. появился с открытием его произведений в XIX в. Имя К. носит ун-т в г. Шумен (с 1995) и неск. общеобразовательных учреждений в Болгарии. Изд.: Григорович В. Древнеславянский памятник, дополняющий житие слав. апостолов Кирилла и Мефодия//Кирилло-Мефодиевский сборник. М., 1865. С. 251-257, 260-261; Анастасий (Александров), еп. Служба святым слав. апостолам Кириллу и Мефодию в болг. списке XIV в.//РФВ. 1893. Год. 15. Т. 29. С. 204-207; Иванов Й. Български старини из Македония. София, 1931. С. 300-305; Климент Охридски, Константин Преславски и непознати писци. и Memoдuje: Жumuja, службе, канони, похвале/Приред.: Београд, 1964; Иванова-Константинова К. Два неизвестни азбучни акростиха с глаголическа продредба в старобълг. празничен миней//Константин-Кирил Философ. София, 1971. С. 341-365; Куев К. Азбучната молитва в слав. лит-ри. София, 1974; Попов Г. Новооткрита оригинална старобълг. част в текста на Триода//Български език. София, 1978. 6. С. 497-507; он же. Из текстологическата проблематика на слав. Триод: (Новооткрити творби на Константин Преславски)//Славянска палеография и дипломатика. София, 1980. Т. 1. С. 72-86; он же. Новооткрити химнографски произведения на Климент Охридски и Константин Преславски//Български език. 1982. 1. С. 3-23; он же. Триодни произведения на Константин Преславски. София, 1985; он же. Из химнографското наследство на Константин Преславски: (Новооткрит трипеснец за предпразненство на Успение Богородично)//Старобългаристика. София, 1995. 3(19). С. 3-31; он же. |
| Поп Пейо» (1939), сохранившей научное значение и сегодня, Д. издал Житие мч. Георгия Нового Кратовского (Софийского), снабдив его подробным исследованием об общественной жизни и литературно-книжной деятельности в Софии XVI в. Ряд работ он посвятил лит. творчеству болгар-католиков в XVII в. (времени, практически лишенного памятников правосл. лит-ры), рассматривая их сочинения как часть общенационального лит. фонда. Интерес к начальному этапу национального Возрождения отразился уже в кн. «Първи възражденци» (София, 1942), в к-рой автор наряду с центральными фигурами эпохи - св. Паисием Хиландарским и Софронием , митр. Врачанским,- уделил немало внимания фигурам «второго ряда»: зографу и граверу Христофору Жефаровичу , Парфению Павловичу, «дамаскинарю» Иосифу Брадатому , историку иером. Спиридону, македон. книжникам Иоакиму Кырчевскому и Кириллу (Пейчиновичу). В первой из опубликованных Д. книг, «София през XIX в. до Освобождението на България» (София, 1937), на основании скрупулезного изучения широкого круга разнородных источников показана лит., культурная и общественная жизнь столицы Болгарского гос-ва, передан дух эпохи, охарактеризованы ключевые черты, даны портреты главных деятелей. Д. написал университетские учебники «Стара бълг. лит-ра» (София, 1950-1953. 2 ч.), 1-й систематический курс по истории древнеболг. лит-ры, основанный на достижениях мировой славистики к сер. XX в., «Българска народна поезия» (София, 1949) и «Български фолклор» (София, 1959. Ч. 1; переизд.: 1972, 1980, 1990). Совместно с К. Куевым и Д. Петкановой составил хрестоматию по древнеболг. лит-ре (София, 1961), выдержавшую неск. изданий. Д. воспитал плеяду талантливых исследователей средневек. болг. лит-ры и фольклора. Его учениками являются Л. Грашева, Д. Димитрова-Маринова, К. Иванова , С. Кожухаров , А. Наумов , С. Николова, К. Нихоритис, К. Станчев и др. Архив Д. находится в Центральном гос. архиве Болгарии (София) и составляет Ф. 1987, личная б-ка (свыше 14 тыс. томов) была передана его сестрой в Народную б-ку им. |
|
|
