Представник Церкви звершив на 23 серпня 2022 р. 17:37 21 августа 2022 года настоятель подворья Русской Православной Церкви в Софии  архимандрит Вассиан (Змеев)  совершил заупокойную литию у памятника героям Шипки, участвовавшим в Освободительной русско-турецкой войне 1877-1878 годов. В памятный день начала обороны Шипкинского горного перевала российские дипломаты, соотечественники и представители болгарских общественных организаций поднялись на вершину Шипки в горах Стара Планина в Болгарии, чтобы почтить память павших героев. Обращаясь к собравшимся, Чрезвычайный и Полномочный посол Российской Федерации Э.В. Митрофанова поблагодарила всех собравшихся на этом месте помянуть тех, кто отдал свою жизнь за свободу Болгарии, за болгарский народ. Архимандрит Вассиан отслужил заупокойную литию в память о всех погибших на Шипке русских и болгарских воинах, сообщает  сайт подворья . Посол России, дипломаты, соотечественники и представители болгарских общественных организаций возложили к памятнику Свободы на Шипке венки и цветы. Шипкинский монумент — памятник Свободы — воздвигнут на вершине горы Столетов, названной так по имени одного из героев обороны Шипки генерал-майора Николая Столетова. Памятник был построен на народные пожертвования и открыт 26 августа 1934 года. Бои на Шипке между защитниками перевала и турецкой армией продолжались с 21 по 26 августа 1877 года (по новому стилю). В отряде генерала Столетова было 6 тысяч русских солдат и 7,5 тысяч болгарских ополченцев, а противостояли ему войска Сулеймана-паши общей численностью 37 тысяч. Однако защитники Шипки отбили все атаки и удержали стратегически важную позицию. В боях на Шипке погибли около 11 тысяч человек, в память о них был воздвигнут памятник Свободы. Служба коммуникации ОВЦС /Патриархия.ru Календарь ← 31 березня 2024 р. 16 2023 р.

http://patriarchia.ru/ua/db/text/5952462...

Местните народи считали Синайската планина за свещена от още по-старо време, и я наричали Божия планина и планината на Йехова (Изх. 3:1; 4:27; 18:5). Едно от предположенията е, че е наречена Синай по името на вавилонския бог на луната Син, на когото някога е била посветена. Несъмнено, в Старозаветните времена местонахождението на Синайската планина е било всеизвестно. В Библията св.ап. Павел последен споменава за нея ( Гал. 4:25 : «понеже Агар означава планина Синай в Арабия»). По-късно познанието за нея се губи. Едва около 300 г.сл. Хр. двама монаси твърдят, че са намерили мястото на горящата къпина в южната част на Синайския полуостров, имайки предвид Джебел Муза (Jebel Musa, Планината на Моисей). Предполага се, че св. Елена е посетила това място при пътуването си до Света Земя. През 527 година император Юстиниан построил на това място известния Синайски манастир, познат от началото на век като «Св. Екатерина». На Синайския полуостров има и други скалисти върхове, заобиколени от обширни равнини, на които израилтяните са могли да се разположат и да пребивават толкова дълго (една година). Днес има около 15 хипотези за местоположението на библейската планина Синай. Виж също Хорив. Св. Григорий Синаит . Извън речника: Св. пророк и боговидец Мойсей. Св. Иисус Навин. Синайският манастир «Св. Екатерина». Синайски кодекс – название на един от най-древните ръкописи на Библията, осъществен от трима монаси в периода от IV до XII век, като девет други за правели корекции. Съдържа 199 листа от Стария Завет и 148 листа от Новия. Освен каноническите книги, Синайският кодекс съдържа също «Послание на Варнава» и «Пастирът» на Ерм . Намерен през 1845 от руския византолог и библеист архим. Порфирий (Успенски) в Синайския манастир «Св. Екатерина» в Синай (дн. Египет). Публикуван през 1859 г. от немския протестански теолог и библейски изследовател Константин Тишендорф (Konstantin von Tischendorf). Основната част от ръкописа се намира в Британския музей и в библиотеката на Лайпцигския университет.

http://azbyka.ru/otechnik/Spravochniki/p...

Позвольте вам напомнить сегодня о нашей истории, позвольте рассказать вам нашу историю, но рассказать не как ученые историки рассказывают, а как в миг тишины и уединения шепчет сама земля наших предков, чьи мы наследники, что она шепчет, когда мы ее спрашиваем наедине. Однажды на рассвете, а с тех пор много было рассветов, разговаривали Шар-планина и Дунай. Спросила Шар-планина у Дуная: «Почему так тихо у тебя, глубокая река, отчего это необычное затишье? Давно не вижу римских цезарей отдыхающих после побед на твоих тенистых берегах. Давно не вижу тебя в порфире кровавой, в которую люди тебя облачали. Отчего это затишье?» Дунай отвечает: «Поистине глубокое затишье, высокая гора. Не приходят ко мне римские цезари, их больше нет, их легионы, павшие на моих берегах, поросли травой и люди больше не облачают меня в порфиру. Но не верю, что это продлится долго. Радуга, что изогнулась надо мной, предсказала, что скоро посетит меня новый народ. А ты, высокая гора, скажи мне, что видишь ты? Несколько веков не разговаривали мы. Вернулся ли к тебе Александр Македонский с Востока? Цветут ли роскошные Афины, о которых говорили мы последний раз? «Александр не вернулся и не вернется − отвечала Шар-планина. Афины, цвели и отцвели, боги и люди лежат в пыли афинской. Давно отцвели Афины, отцвел и Рим, а теперь вижу, как отцветает град Константина на Босфоре, что до небес поднимался в своем блеске и славе, но пал до ада во зле и жестокости. Но, вот, кто-то приближается к тебе, Дунай! Должно быть, новый народ, на который уповаешь! Как мне интересно, каков этот народ! Что уготовано ему совершить на этой славной земле? Ах только бы он грешил меньше, чем те, которых мы с тобой некогда видели, Дунай, вода дивная, которых ты и я видели» А новый народ прибывал на берега Дуная, перебираясь через него вместе со своими стадами, со своей скромной культурой, скромной, но полной радостных детских надежд на будущее. Он пас свои стада, вспахивал плодородные поля, расселяясь от Дуная до Шары. И Шар-планина и Дунай слышали молитву того народа: «О, боги, которые живете на вершине Шар-планины и в глубинах Дуная, и на лугах, и в источниках этой прекрасной земли, которую мы населили, будьте к нам милостивы, мы живем племенами и слушаемся своих старейшин, мы счастливы и довольны нашей жизнью. Помогите нам и дайте нам долгих дет. Нам другого не надо. Мы хороший народ». Так молился новый народ и Шар-планина и Дунай восхищались им.

http://azbyka.ru/otechnik/Nikolaj_Serbsk...

– Это прекрасный народ, восклицала Шар-планина; – И я так говорю! – отвечал Дунай шумом волн. Это был чистый лист истории, белый, как невинность. Шло время. Сменялись поколения. Много раз Дунай изливался в море, и возвращался дождем к истокам, и снова устремлялся в море. Однажды гора Шар-планина окликнула Дунай: «Дунай, Дунай, скажи мне, как живет народ на твоем берегу?» Несколько лет молчал Дунай и ответил: «Новый народ оставил старую веру и принял новую, народ чтит новую так же, как чтил старую, он неутомим в служении Господу. Но у правителей его чаши выпадают из рук, когда служат Богу и святым, ибо дремлют, когда служат Богу и народу, не дремлют только когда служат своему властолюбию. Хорошо что ты, Шар-планина, не видишь с высоты грехов, которые совершают правители этого народа в междоусобной борьбе за власть. Сыновья на смерть бьются за отцовский престол. Брат брата на пир зовет и, смеясь, наливает яд в его вино. Сын бросает отца в подземелье и оставляет гнить заживо. Матери готовят гибель одному сыну, чтобы другому, любимому, дать власть. Нужно ли говорить, что делают друг с другом дальние родственники? Единственное утешение – что народ еще не вовлечен в интриги господские. Он видит, что господа делают и плачет втайне, плачет, этот благородный народ. И в мои воды много тех слез упало. Говорит народ: «Стыдно нам за наших властителей пред другими народами. Попрали наши цари законы, друг друга преследуют до крови, один другому глаза заживо выкалывает, забыли закон и державу, законом безумие выбрали, царство на куски растерзали, семя распри горькой посеяли, племя сербское им отравили. Но пусть, потерпим, ведь они часть нашего тела, плоть от плоти и кровь от крови нашей, простим, потерпим. Терпение укрепит тело народное, мы хотим силы, силы внешней и внутренней. Мы хороший народ. Это вторая страница истории, черная, как грех. И снова шло время, сменялись поколения, и Дунай спешил в море и возвращался к истокам. Однажды увидел Дунай: дрожит Шар-планина и спросил ее: «Шар-планина, что дрожишь?» Отвечала Шар-планина: «От удивления дрожу, как скоро наш народ закончил путь свой и пал в рабство.

http://azbyka.ru/otechnik/Nikolaj_Serbsk...

Хопко, протойерей Тома Хопко представител на съвременната обновленческа американска православна мисъл, известен най-вече с книгата си «Основи на Православието», издадена през 1989 година. Хорепископ – селски епископ, епископ на прилежащите към града селища; едно от административните названия на епископа. Хорив (сух, пуст, разорен) – планина в Арабската пустиня, за която се разказва в Изх. 3:1, 17:6, 33:6, Втор. 1:2–6 , 3Цар 8:9 и др. На нея Бог се явил на Мойсей като една горяща и неизгаряща къпина (Изх. гл. 3 и 4), призовал Го да изведе Божия народ от Египет (Изх. 3:7–10) и Му предявил, че когато изведе Божия народ от Египет, ще извършат служба Богу на тая планина (Изх. 3:12). По пътя за Обетованата земя Мойсей и синовете Израилеви пребивавали около една година край планината Хорив (Изх. 19:1; Чис. 10:11–12 ), за което е разказано в книгите Изход, Левит и Числа. Там Мойсей ударил със жезъла си и източил вода от скалите (Изх. 17:6). Господ често се явявал на Мойсей на планината Хорив, и подир четиридесетдневен пост Му поверил скрижалите с Десетте заповеди и много други наредби и закони. Там, отново по небесно указание, била построена скинията (подвижен храм), в който поставили Ковчега на завета с двете каменни плочи на Закона. В Св. Писание планината Хорив често се смесва с планината Синай. Така относно Божието законодателство чрез Мойсей и свързаните с него обстоятелства на едни места се говори, че е станало на Синай (Изх. 19:11–23, 24:16, Лев. 7:38, 26:46 , Чис. 3:1 , Втор. 23:2 , Деян 7:38–40 ), а на други места – на Хорив ( Втор. 4:10–15, 5:2 , 3Цар 8:9 , 2Пар 5:10 ). Има основания да се смята, че с името Хорив в древност са наричали цялата централна планинска група в Синайския полуостров, а Синай са наричали само една планина от тази група, а именно източният хребет на планината Хорив. Днес има много хипотези за местоположението на библейската планина Хорив. Виж също Синай. Св. Григорий Синаит . Извън речника: Св. пророк и боговидец Мойсей. Св. Иисус Навин. Манастирът «Св. Екатерина» в Синай, Египет.

http://azbyka.ru/otechnik/Spravochniki/p...

Тавор – планина с кръгла форма в Северен Израел, на север от Йерусалим, недалеч от Назарет. Най-високият й връх е 560 метра. На Таворската планина станало Преображението на Господ Иисус Христос. Виж също Таворска светлина. Таворска светлина – виж Нетварна Светлина, исихазъм, богоявление (теофания). Св. апостол Тадей , Брат Божий, от Дванадесетте апостоли – виж апостол Юда. Тайнство – всяко действие в Църквата предстявлява винаги тайнство в известен смисъл. Но Църквата е отделила седем главни тайнства, които се отличават от останалите с това, че чрез тях се дава особено, ново качество на човека, някакъв особен дар, който изменя качествено човека. Тайнствата са особени действия на Бог чрез Църквата в света; в собствено църковно значение тайнствата са свещени символически действия, установени от Иисус Христос, чрез които на човека невидимо и непостижимо, тайно се предава на човека особена Божия благодат и се осъществява връзката на човека с Бог. Най-главните църковни тайнства са св. Кръщение, Миропомазване, Евхаристия, Покаяние (Изповед), Елеосвещенство (маслосвет), Брак и Свещенство. Виж също треби и раздела За Църквата и Тайнствата. Таксидиот – пътуващ монах, който обикалял села и градове, за да събира помощи и да привлича поклонници за своя манастир. Такъв пратеник за манастира Хилендар е бил по време на своя престой в Света гора и св. Паисий Хилендарски. Таксидиотите били предвестници на Българското национално възраждане. Те откривали килийни училища, учели народа на българско четмо и писмо и вършели възродителна дейност. Неуморен таксидиот и книжовник бил Йосиф Брадати (XVIII в.). Виж също За институцията на таксидиотството. Талант – парична единица; мярка за злато или сребро, един талант тежи 42,765 g. Талмуд (ивр. ) (учение) – обширен раздел на юдейското богословие, етика и право. Талмуд (книга) – свод на равинистичната литература, която се ползва с най-висш авторитет в юдаизма. Ортодоксалното еврейство смята Талмуда за Устен Закон (или Устна Тора) и я почита наравно с Писания Закон (Библията).

http://azbyka.ru/otechnik/Spravochniki/p...

Материал из Православной Энциклопедии под редакцией Патриарха Московского и всея Руси Кирилла Содержание [Республика Македония; македон. Република Makeдohuja], гос-во в центральной части Балканского п-ова. Граничит на севере с Сербией , на востоке - с Болгарией , на юге - с Грецией , на западе - с Албанией (общая протяженность границы 896 км). Территория - 25 713 кв. км. Столица - г. Скопье (500,4 тыс. чел., оценка 2014 г.). Крупные города: Куманово (73,1 тыс. чел.), Битола (72,3 тыс. чел.), Прилеп (65,2 тыс. чел.), Тетово (55,8 тыс. чел.), Штип (44,4 тыс. чел.), Велес (43,4 тыс. чел.), Охрид (39,3 тыс. чел.), Гостивар (39,9 тыс. чел.), Струмица (36,7 тыс. чел.). Административно-территориальное деление: 80 общин, 10 из них образуют г. Скопье. Офиц. язык - македонский. М.- член ООН (1993; под временным названием Бывшая Югославская Республика Македония из-за спора с Грецией о названии Македония), МВФ (1993), МБРР (1993), ОБСЕ (1995), Совета Европы (1995), ВТО (2003). География. Рельеф страны составляют средневысокие горные системы (Шар-Планина (высота до 2748 м), Баба-Планина (до 2601 м), Якупица (до 2540 м) и др.; гора Кораб (2764 м) - наивысшая точка), разделенные обширными межгорными котловинами (Пелагонийская (4 тыс. кв. км) - наибольшая по площади) и долинами рек Вардар (греч. название Аксьос) и Струмица (Струмешница; впадает в р. Струма), относящихся к бассейну Эгейского м. Низшая точка - долина р. Вардар (50 м). На юго-западе расположены частично находящиеся на территории М. озера Охридское и Преспа, а на юго-востоке - Дойранское. На территории М. климат умеренный, переходный к средиземноморскому. В котловинах зима умеренно прохладная и дождливая, лето жаркое и засушливое. Средние температуры янв.- 0,7-1°C, июля - 21-23°C. В среднем в год выпадает от 450 мм во внутригорных котловинах до 1200 мм в горах на западе страны. Население В М. проживают ок. 2069,2 тыс. чел. (оценка 2015 г.). Согласно переписи 2002 г., македонцы составляют 64,2%, албанцы - 25,2, турки - 3,9, цыгане - 2,7, сербы - 1,8, бошняки - 0,8, влахи (аромуны) - 0,5, другие - 0,9%. По оценочным данным на 2014 г., естественный прирост населения составил 1,9%, рождаемость - 11,4 на 1 тыс. чел., смертность - 9,5 на 1 тыс. чел., показатель фертильности - 1,52 ребенка на 1 женщину, детская смертность - 9,9 на 1 тыс. новорожденных. В возрастной структуре: дети до 14 лет - 16,8%, лица от 15 до 64 лет - 70,7%, люди 65 лет и старше - 12,5% (2014). Средняя ожидаемая продолжительность жизни - 75,5 лет (мужчины - 73,4; женщины - 77,5; 2013). Средняя плотность населения - ок. 80,4 чел. на кв. км. Наиболее густо заселены долина р. Вардар и Пелагонийская равнина. Городское население - ок. 60%. Государственное устройство

http://pravenc.ru/text/2561510.html

Грамота (гр.) – официален документ, издаден от висше светско или духовно. Грехопадение – престъпването на Божията заповед от страна на Адам и Ева, проявеното от тях непослушание към Бога. Виж първороден грях. Григорий Акиндин (XIV в.) – византийски философ, автор на религиозни съчинения, слова и писма, един от теоретиците на варлаамитството. Според някои източници Г. Акиндин бил българин по произход. Св. Григорий Богослов Св. Григорий Палама (1296–1359) – светител, атонски монах и архиепископ на гр. Солун, един от отците на Църквата, виден представител на късновизантийската култура. Роден в Мала Азия, отрасъл в двора на император Андроник II Палеолог. Под негово настоятелство осиротелият св. Григорий изучил светските науки. На двадесетгодишна възраст се замонашил заедно с майка си и сестрите си. Св. Григорий се подвизавал на Света Гора, научил от духовника си «умното делание» (исихазма), който св. Григорий успешно защищавал от еретика Варлаам и богословски обосновал. През 1347 г. бил посветен за митрополит на Солун и ръководил Църквата тринадесет години, през една от които бил в робство при сарацините в Азия. След Константинополския събор през 1341 г. учението за исихазма се счита за официална църковна доктрина. Починал в мир в 1360 година. Чества се на 14 (27) ноември. Извън речника: Св. Григорий Палама . Св. Григорий Синаит , преподобен (1260–1346) – византийски монах, богослов, духовен писател, един от най-големите подвижници и духовни учители на Балканите, един от основоположниците и най-горещите защитници на исихазма. Наречен Синаит, защото бил замонашен на Синайската планина. По времето на цар Андроник II Палеолог, около 1330 година, отишъл на Света Гора, да посети манастирите и да научи нещо за умната (наричана също умствена) молитва и съзерцанието. Но тези духовни деяния по онова време били малко познати на светогорците, единствен св. Максим Капсокаливит ги практикувал до съвършенство. Св. Григорий разпространил учението за умната молитва из келиите и манастирите на Света Гора и Балканите, като основал обители, в които монасите практикували Иисусовата молитва с ум, като им помогнал да се вдълбочат в молитвата и да се спасят. Св. Григорий се установил в областта Праория (Странджа планина) и основал манастир, който станал център на исихазма на Балканския полуостров. Той и неговият ученик св. Теодосий Търновски се смятат за основатели на исихазма и в България. Прочут между учениците му бил Калист, патриарх Цариградски, който написал неговото житие.

http://azbyka.ru/otechnik/Spravochniki/p...

Коллектив авторов Е. В. Белякова. Русская рукописная традиция скитского устава 434 В XIV в. в истории православия начался новый этап, связанный с общим подъемом православного монашества и ростом его влияния на византийскую культуру. Это был период наиболее тесного сотрудничества греческого и славянского монашества, обусловленный политическим и культурным подъемом славянских государств. Исследователи уже отмечали, что только в этот период славяне активно переводили и усваивали новые, современные им греческие тексты 435 . Произведения Григория Паламы , Григория Синаита , патриарха Филофея, патриарха Каллиста и др. получили широкое распространение в славянской традиции. Для истории славян особое значение имела деятельность святого Григория Синаита (t 1346 г.), подвизавшегося как на Афоне, так и в Парории (современная Странджа планина) 436 . Среди его учеников был и Феодосий Тырновский, болгарский патриарх. Произведения Григория Синаита были переведены на славянский, как полагает А. Э. Тахиаос, еще при жизни преподобного 437 . Однако рукописная традиция сочинений Григория Синаита , как греческая 438 , так и славянская остается не исследованной. Не определен и круг памятников, который подвергся новой переработке и редактированию в связи с исихастским движением. Несмотря на интерес исследователей к этому движению, оно до сих пор не рассматривалось исследователями на уровне рукописной традиции, что отмечал уже А. Э. Тахиаос 439 . Болгарские исследователи связывают перевод произведений Григория Синаита с деятельностью Феодосия Тырновского, И. Богданов называет даже дату перевода сочинения Григория (« Григория Синаита главы с краегранесием зело полезны, их же краегранесие ес(ть) сие словес различна, о заповедех. о веле- ниих прещениих и о обетованиих еще ж и о помыслех») – 1355 г., но без указания источника 440 . Вместе с сочинениями Григория Синаита в XIV в. в славянской книжности появляется Азбучно-Иерусалимский патерик – сборник, содержащий краткие статьи о палестинских монахах 441 . Греческий протограф этого памятника не установлен, хотя и известны близкие по составу греческие сборники.

http://azbyka.ru/otechnik/Istorija_Tserk...

Галилея – 1) област в Северна Палестина, в която Господ Иисус Христос прекарал детството и младостта Си. Галилея била и главно място на Неговата проповед. По това време Галилея е била една от четирите административни области в Палестина. На север Галилея граничела със Сирия и Ливанските планини, на запад – с Финикия, на юг – със Самария, а на изток опирала до река Йордан. Галилея била езическа страна и галилейците Били грешни и невярващи хора. Затова юдеите казвали подигравателно: «от Галилея пророк не се е явил», «Нима от Галилея ще дойде Христос?» . Галилейския град Назарет, в който се родил Спасителят, те смятали за последен сред градовете. («От Назарет може ли да излезе нещо добро?»). 2) град в северна Палестина, в подножието на Ермонската планина. Построен е от тетрарха Филип – син на Ирод Велики (40/37–4 г.пр.Хр.), който украсил града и го нарекал Кесария на името на римския кесар Тиверий. За да се различава от Кесария Палестинска (Кесария Стратонова), градът е наричан Кесария Филипова. Виж също: Капернаум. Галилеец – жител на Галилея. Господ Иисус Христос живял и проповядвал най-вече в Галилея, затова Го наричали Галилеец (Мат. 26:69). В IV век гръко-римският император Юлиан Отстъпник умрял (в 363 г.) с думите: «Ти ме победи, Галилеецо!» – откъдето и последователите на Господа Иисуса носели името галилейци. Геена – място на вечните мъчения (Мат. 10:28) – гръцко название, произлязло от еврейските думи, които означават долина Еном близо до Йерусалим. Тук изгаряли деца в чест на езическото божество Молох (3Царств. 11:7; 4Царств. 16:3, 4; 2Пар 28:3; 33:6 ; Пс. 105:37–38 ). Цар Иосия отменил ужасния и богопрестъпен обичай на това жертвоприношение. След това долината Еном била превърнато в сметище, където хвърляли и труповете на предадените на смърт злодеи и умрели животни. За унищожаване на смрадта и заразата тук постоянно горял огън ( Ис. 66:24 , Марк. 9:43–48 ). Оттук и изразът «геена огнена» (Мат. 5:22, 29; 18:9; Марк. 9:47 ), «геена, неугасим огън» ( Марк. 9:43–45 ).

http://azbyka.ru/otechnik/Spravochniki/p...

   001    002    003   004     005    006    007    008    009    010