| (Константин Кирил Философ). С, 1971. Паисий Хилендарски. Славяно-Българска история. Под редакцията на Петър Динеков. С.: Български писател, 1972. Партений, en. Свети патриарси в България и от български произход/Десет години Българска патриаршия (1953 —1963). С., 1963. Пейчев Б. Кириловото определение на философията. С., 1969. Пенов Димитър, проф., д-р. Девети септември, възстановяването на руско-българските църковни връзки и тяхното значение за българо-съветската друж-ба//Духовна култура. С., 1969. Православието в България (отв. ред. Н. Мизов). С.,1974. Примов Борислав. Богомилският дуализъм. Произход, същност и обществен-но-политическо значение//Изв. Инст. ист. 1960. 8. Примов Борислав. Бугрите. Книга за поп Богомил и неговите последователи. С., 1970. Радивоев М. Време и живот на Търновския митрополит Иларион (Макарио-полски). С, 1912. Родопски С. М. Портрет на гръцкото фенарско духовенство и коварычте му дъла противъ българит в Родопите. Пловдив, 1887. Снегаров Ив. Духовно-културни връзки между България и Русия през средните векове (Х —XV вв.). С., 1950. Снегаров Иван. История на Охридската Архиепископия — Патриаршия от падането и под турците до нейното унищожение (1394 —1767 г.). С., 1931. Снегаров Ив. Културни и политически връзки между България и Русия през XVI -XVIII вв. С., 1953. Снегаров Ив. Отношенията между Българската Църква и другите Православни Църкви след обявяването на схизмата//Църковен архив. С., 1925. Кн. III - V. Снегаров Ив., проф. Отношенията между Българската и Руската Православна Църква преди и след провъзгласяването на схизмата (1872 г.)//Годишник на Дух. Академия. С., 1952. Снегаров Ив., проф. Руски опити за предотвратяване и вдигане на схизма-та/Македонски прегред. С., 1929. Кн. 1—2. Станимиров Ст. История на Българската Църква. С., 1925. Станимиров Cm. Руският православен храм в Софии//Църковен Вестник. 1911. 45. Стоилов А. П. Изъ Дъйностьта на о. Неофита Бозаели и смъртьта му. Преглед. Год I. 1907. Събев Тодор, проф. Основане на Болгарската Църква - 870 г./Годишник на Духовната академия св. |
| С., 1969. Православието в България (отв. ред. Н. Мизов). С.,1974. Примов Борислав. Богомилският дуализъм. Произход, същност и обществен-но-политическо значение//Изв. Инст. ист. 1960. 8. Примов Борислав. Бугрите. Книга за поп Богомил и неговите последователи. С., 1970. Радивоев М. Време и живот на Търновския митрополит Иларион (Макарио-полски). С, 1912. Родопски С. М. Портрет на гръцкото фенарско духовенство и коварычте му дъла против българит в Родопите. Пловдив, 1887. Снегаров Ив. Духовно-културни връзки между България и Русия през средните векове (Х -XV вв.). С., 1950. Снегаров Иван. История на Охридската Архиепископия – Патриаршия от падането и под турците до нейното унищожение (1394 –1767 г.). С., 1931. Снегаров Ив. Културни и политически връзки между България и Русия през XVI -XVIII вв. С., 1953. Снегаров Ив. Отношенията между Българската Църква и другите Православни Църкви след обявяването на схизмата//Църковен архив. С., 1925. Кн. III – V. Снегаров Ив., проф. Отношенията между Българската и Руската Православна Църква преди и след провъзгласяването на схизмата (1872 г.)//Годишник на Дух. Академия. С., 1952. Снегаров Ив., проф. Руски опити за предотвратяване и вдигане на схизма-таМакедонски прегред. С., 1929. Кн. 1–2. Станимиров Ст. История на Българската Църква. С., 1925. Станимиров Cm. Руският православен храм в Софии//Църковен Вестник. 1911. Стоилов А. П. Из Дъйностьта на о. Неофита Бозаели и смъртьта му. Преглед. Год I. 1907. Събев Тодор, проф. Основане на Болгарската Църква – 870 г/.Годишник на Духовната академия св. Климент Охридски. С., 1971. Т. XIX. Теодоров-Балан Ал. Кирил и Мефоди. С., 1931. Теодоров-Балан А. Софрони Врачански. За стогодишницата на новата българска печатна книга (1806 –1906). С., 1906. Топенчаров Владимир. Константин-Кирил Философ. С., 1970. Трифонов Ю. Съединението на Ипексата патриаршия с Охридската архиепископия. Списание на бълг. Академия науките. С., 1912. Кн. III. Трифонов Ю. Съчинението на Константина Философа св. Кирила «Написание о правей вере». |
| С., 1969. Православието в България (отв. ред. Н. Мизов). С.,1974. Примов Борислав. Богомилският дуализъм. Произход, същност и обществен–но–политическо значение//Изв. Инст. ист. 1960. 8. Примов Борислав. Бугрите. Книга за поп Богомил и неговите последователи. С., 1970. Радивоев М. Време и живот на Търновския митрополит Иларион (Макарио–полски). С, 1912. Родопски С. М. П ортрет на гръцкото фенарско духовенство и коварычте му дъла противъ българит в Родопите. Пловдив, 1887. Снегаров Ив. Духовно–културни връзки между България и Русия през средните векове (Х —XV вв.). С., 1950. Снегаров Иван. История на Охридската Архиепископия — Патриаршия от падането и под турците до нейното унищожение (1394 —1767 г.). С., 1931. Снегаров Ив. Културни и политически връзки между България и Русия през XVI -XVIII вв. С., 1953. Снегаров Ив. Отношенията между Българската Църква и другите Православни Църкви след обявяването на схизмата//Църковен архив. С., 1925. Кн. III — V. Снегаров Ив., проф. Отношенията между Българската и Руската Православна Църква преди и след провъзгласяването на схизмата (1872 г.)//Годишник на Дух. Академия. С., 1952. Снегаров Ив., проф. Руски опити за предотвратяване и вдигане на схизма–та/Македонски прегред. С., 1929. Кн. 1—2. Станимиров Ст. История на Българската Църква. С., 1925. Станимиров Cm. Руският православен храм в Софии//Църковен Вестник. 1911. Стоилов А. П. Изъ Дъйностьта на о. Неофита Бозаели и смъртьта му. Преглед. Год I. 1907. Събев Тодор, проф. Основане на Болгарската Църква — 870 г./Годишник на Духовната академия св. Климент Охридски. С., 1971. Т. XIX. Теодоров–Балан Ал. Кирил и Мефоди. С., 1931. Теодоров–Балан А. Софрони Врачански. За стогодишницата на новата българска печатна книга (1806 —1906). С., 1906. Топенчаров Владимир. Константин–Кирил Философ. С., 1970. Трифонов Ю. Съединението на Ипексата патриаршия с Охридската архиепископия. Списание на бълг. Академия науките. С., 1912. Кн. III. Трифонов Ю. Съчинението на Константина Философа св. Кирила «Написание о правей вере». |
| Нестор, архим. Къпиновският манастир//Духовна култура. 1962. Бр. 10. Нестор, архим. Плаковският манастир — средище на Велчовата заве-ра//Славяни. 1960. Бр. 4. Нестор, архим. Преображенският манастир//Църковен вестник. 1959. Бр. 31. Нестор, архим. Св. Патриарх Евтимий Търновски//Духовна култура. 1953. Бр. 3. Никое Петър, д-р. Варненски и Преславски СимеонСборник в чест на митрополита Симеона. С., 1922. Никое Петър, проф. Възраждане на Българския народ. Църковно-национал-ни борби и постижения. Под редакцията на акад. Димитър Косев. С.: Изд-во Наука и изкуство, 1971. Ников П., проф. Възраждане чрез Църквата. България 1000 години. С., 1930. Николаев Вс. Славянобългарският фактор в християнизацията на Киевска Русия. С., 1949. Николай (Кацарски), архим. Приносът на Рилския манастир за поддържането и укрепването на българо-съветската дружба. С., 1970. Образ на царскый ферман за решение-то на българскый въпрос. Цареград, 1970. Орешков. Автобиография на Софрони Врачански. С., 1914. Павлов Т. Безсмъртно славянско и общочовешко културно дело. (Константин Кирил Философ). С, 1971. Паисий Хилендарски. Славяно-Българска история. Под редакцията на Петър Динеков. С.: Български писател, 1972. Партений, en. Свети патриарси в България и от български произходДесет години Българска патриаршия (1953 —1963). С., 1963. Пейчев Б. Кириловото определение на философията. С., 1969. Пенов Димитър, проф., д-р. Девети септември, възстановяването на руско-българските църковни връзки и тяхното значение за българо-съветската друж-ба//Духовна култура. С., 1969. Православието в България (отв. ред. Н. Мизов). С.,1974. Примов Борислав. Богомилският дуализъм. Произход, същност и обществен-но-политическо значение//Изв. Инст. ист. 1960. 8. Примов Борислав. Бугрите. Книга за поп Богомил и неговите последователи. С., 1970. Радивоев М. Време и живот на Търновския митрополит Иларион (Макарио-полски). С, 1912. Родопски С. М. Портрет на гръцкото фенарско духовенство и коварычте му дъла против българит в Родопите. Пловдив, 1887. |
| Партений, en. Свети патриарси в България и от български произход/Десет години Българска патриаршия (1953—1963). С., 1963. Пейчев Б. Кириловото определение на философията. С., 1969. Пенов Димитър, проф., д–р. Девети септември, възстановяването на руско–българските църковни връзки и тяхното значение за българо–съветската друж–ба//Духовна култура. С., 1969. Православието в България (отв. ред. Н. Мизов). С.,1974. Примов Борислав. Богомилският дуализъм. Произход, същност и обществен–но–политическо значение//Изв. Инст. ист. 1960. 8. Примов Борислав. Бугрите. Книга за поп Богомил и неговите последователи. С., 1970. Радивоев М. Време и живот на Търновския митрополит Иларион (Макарио–полски). С, 1912. Родопски С. М. Портрет на гръцкото фенарско духовенство и коварычте му дъла противъ българит в Родопите. Пловдив, 1887. Снегаров Ив. Духовно–културни връзки между България и Русия през средните векове (X—XV вв.). С., 1950. Снегаров Иван. История на Охридската Архиепископия — Патриаршия от падането и под турците до нейното унищожение (1394—1767 г.). С., 1931. Снегаров Ив. Културни и политически връзки между България и Русия през XVI–XVIII вв. С., 1953. Снегаров Ив. Отношенията между Българската Църква и другите Православни Църкви след обявяването на схизмата//Църковен архив. С., 1925. Кн. III — V. Снегаров Ив., проф. Отношенията между Българската и Руската Православна Църква преди и след провъзгласяването на схизмата (1872 г.)//Годишник на Дух. Академия. С., 1952. Снегаров Ив., проф. Руски опити за предотвратяване и вдигане на схизма–та/Македонски прегред. С., 1929. Кн. 1—2. Станимиров Ст. История на Българската Църква. С., 1925. Станимиров Cm. Руският православен храм в Софии//Църковен Вестник. 1911. 45. Стоилов А. П. Изъ Дъйностьта на о. Неофита Бозаели и смъртьта му. Преглед. Год I. 1907. Събев Тодор, проф. Основане на Болгарската Църква — 870 г./Годишник на Духовната академия св. Климент Охридски. С., 1971. Т. XIX. Теодоров–Балан Ал. Кирил и Мефоди. С., 1931. Теодоров–Балан А. |
| Паства Софийской епархии не приняла нового митрополита из-за его проконстантинопольской политики. Поэтому с 14 дек. 1861 г. он в основном проживал в г. Берковица близ Софии. 16 дек. 1868 г. Д. покинул епархию и К-польскую Патриархию и примкнул к Болгарскому синоду в Стамбуле. В 1871 г. в Стамбуле принял активное участие в I болг. Церковно-Народном Соборе Болгарского Экзархата. В окт. 1872 г. был избран на Скопскую кафедру Экзархата, но не мог вступить на кафедру из-за промедления с выдачей ему султанского берата. В окт. 1873 г. неофициально был направлен в Одрин (совр. Эдирне, Турция), где за месяц рукоположил неск. болг. священников и освятил ц. во имя святых Константина и Елены, чем вызвал уважение у местных болгар. Когда выяснилось, что Д. управляет церковными делами в городе со смешанным, болг. и греч. населением, нарушая султанский фирман об учреждении Болгарского Экзархата, его отозвали в Стамбул. В 1874 г. Д. получил берат на Скопскую кафедру, хотя ранее на нее уже был назначен еп. Кирилл. В результате епархия разделилась: жители г. Вране (совр. Сербия) выступили за Д., а жители г. Тетово (совр. Македония) заявили, что если им не оставят еп. Кирилла, то они выйдут из юрисдикции К-польской Патриархии. 11 июля 1875 г. Д. подал в отставку и был вызван для расследования в Стамбул, а затем почислен на покой. Похоронен в болг. ц. во имя мч. Стефана в Стамбуле. Лит.: Георгиев Й. Град Враца: Принос към историята му//СбНУНК. 1904. Кн. 20. С. 60-71; Радивоев М. Време и живот на Търновския митр. Иларион Макариополски. София, 1912; Златарски В. Материали за историята на Враца//Възспоменателен сб. за В. Кънчов по случай 25-годишнината от смъртта му, 1902-1927 гг. Враца, 1927. С. 158-159; Ников П. Възраждане на българския народ: Църковнонародни борби и постижения. София, 1929. С. 86; Цухлев Д. История на града Видин и неговата област. София, 1932. С. 523-525; Йоцов Д. Културно-политическа история на Враца. София, 1937. Т. 1. С. 142-147; Христов Х. Врачанска епархия: Ист. обзор//Богослужебно последование и житие на св. Софроний Врачански, 1739-1813: Юбил. сб. по случай 170 г. от блажената кончина на светителя. София, 1983. С. 61-62; Цацов Б. Архиереите на Българската православна Църква. София, 2003. С. 294-295; Българската екзархия: Док-ти от архивните фондове на Народна б-ка «И. Вазов»/Съст., встъп. ст.: Р. Колева, А. Аврамова. Пловдив, 2003. С. 12-13, 101-105, 120-123, 143-144, 251-253. |
| 5 окт. 1858 г. по желанию болг. жителей был хиротонисан во епископа с титулом «Макариопольский» и назначен настоятелем болг. храма св. Стефана в К-поле. Выступал за просвещение болг. народа и отстранение греч. иерархов от управления болг. кафедрами. Во время пасхальной службы 3 апр. 1860 г. под сильным давлением болг. паствы И. помянул не К-польского патриарха, а «все епископство православное», чем фактически провозгласил независимость болг. иерархии от К-польской Патриархии. В результате на церковном Соборе 24 февр. 1861 г. он был извержен из сана и сослан в М. Азию. В сент. 1864 г. вернулся из ссылки и возглавил движение за получение болг. церковной автономии. Отказался от предложения заключить унию с Ватиканом для достижения этой цели. После издания султанского фирмана об учреждении Болгарского Экзархата (27 февр. 1870) стал членом Временного Свящ. Синода и Временного совета Экзархата, участвовал в I Церковно-народном Соборе (1871). Во время разработки устава И. выступал за соблюдение канонов правосл. Церкви и за пожизненное служение экзарха, за что был обвинен во властолюбии, упрямстве и манипуляциях общественным мнением с целью своего избрания экзархом. Под влиянием этих обвинений снял свою кандидатуру с голосования на выборах экзарха. 6 янв. 1872 г. И. вместе с митр. Пловдивским Панаретом (Мишайковым) и Ловчанским Иларионом (Ивановым) отслужил Богоявленскую службу без разрешения К-польской Патриархии, желая подчеркнуть независимость Болгарской Церкви, после чего был отлучен от Церкви и направлен в ссылку в Измир, но находился там всего 2 недели. 25 мая 1872 г. утвержден Тырновским митрополитом. По его инициативе в 1874 г. в Лясковском мон-ре было открыто богословское уч-ще. Написал ряд статей для болг. периодики. Похоронен во дворе болг. храма св. Стефана в Стамбуле. Лит.: Радивоев М. Време и живот на Търновския митр. Иларион Макариополски. София, 1912; Иларион Макариополски, митр. Търновски, 1812-1875: Биография, спомени и ст./Ред.: М. Арнаудов. София, 1925; Сираков С. Иларион Макариополски: Слово за него и всебългарската борба за освобождението ни от църковно-духовно иго. София, 1973; Цацов Б. Архиереите на Българската Православна Църква. София, 2003. С. 150-151. |
| Материал из Православной Энциклопедии под редакцией Патриарха Московского и всея Руси Кирилла «БЕЛГРАДСКИЕ МАДРИГАЛИСТЫ» [серб. Београдски мадригалисти], смешанный хор, основанный в Белграде 23 окт. 1951 г. хоровым дирижером, педагогом и композитором Миланом Байшанским для исполнения светской и духовной музыки композиторов прошлого и современности. В намерения Байшанского входило сохранение замечательных хоровых исполнителей, с к-рыми он работал в расформированном к тому времени хоре «Радио Белграда II». Хор являлся частью об-ва «Белградские мадригалисты» (в наст. время существует только хор). В состав правления об-ва, а соответственно и хора входили известные музыканты, писатели, деятели науки: А. Гаванский , Милорад Панич-Суреп, Лазар Трифунович, Миховил Логар, Владимир Кондич и сам Байшанский. Поскольку по политическим причинам исполнение правосл. песнопений было нежелательным, Байшанский, руководивший хором в 1951-1956 гг., включил в репертуар хора произведения Дж. П. да Палестрины «Missa papae Marcelli» (Месса папы Маркелла) и «Stabat Mater» . Недолгое время с хором работал дирижер-педагог Светолик Пашчан. В 1959 г. его сменил музыковед, исследователь средневек. правосл. музыки Д. Стефанович . Руководя хором, он в первую очередь обратил внимание на вновь открытые литургические песнопения Стефана Сербина , серб. мелода XV в. Репертуар «Б. м.» обогатился мадригалами англ. авторов и духовными сочинениями серб. и рус. композиторов XIX-XX вв. К. Станковича , С. Мокраняца , С. Христича , Л. Д. Малашкина . Дирижер Воислав Илич, руководивший хором в 1964-1966 гг., пополнил репертуар «Б. м.» рядом франц. и итал. мадригалов и впервые после второй мировой войны включил в него «Литургию св. Иоанна Златоуста» Мокраняца для смешанного хора. Активное гастролирование по городам бывш. Югославии и странам Европы «Б. м.» начали под рук. дирижера и директора Белградской оперы Душана Миладиновича (1966-1991), к-рый включил в репертуар хора ряд произведений западноевроп. авторов: И. С. Баха (Месса ля мажор, Рождественская кантата), Г. Ф. Генделя (Страсти по Иоанну), А. Вивальди («Gloria»), Дж. Россини (Торжественная месса). Кроме того, репертуар расширился за счет произведений серб. композиторов XX в. М. Милоевича, М. Тайчевича, П. Милошевича, В. Бердовича, А. Обрадовича, К. Бабича, Р. Максимовича. С 1993 г. хором руководит дирижер Владимир Милич. С «Б. м.» работали также А. Шурев, Л. Димитриевич, Д. Костич, Д. Радивоевич, С. Шепич, И. Дражинич, З. Вауда, А. Пандурович, М. Павлович. |
| Всякий, ненавидящий брата своего, есть человекоубийца; а вы знаете, что никакой человекоубийца не имеет жизни вечной, в нем пребывающей. 1 Ин. 3,15 ДОСИФЕЙ (РАДИВОЕВИЧ) Статья из энциклопедии " Древо " : drevo-info.ru Архим. Досифей (Радивоевич) Редакция текста от: 19.12.2022 19:09:26 Дорогой читатель, если ты видишь, что эта статья недостаточна или плохо написана, значит ты знаешь хоть немного больше, - помоги нам, поделись своим знанием. Или же, если ты не удовлетворишься представленной здесь информацией и пойдешь искать дальше, пожалуйста, вернись потом сюда и поделись найденным, и пришедшие после тебя будут тебе благодарны. |
| В Сербии появится новый военный епископ Белград, 23 мая 2022 г. В Сербии появится новый военный епископ. Им станет новоизбранный владыка Липлянский Досифей (Радивоевич), викарий Сербского Патриарха. Архимандрит Досифей (Радивоевич) Это назначение примечательно тем, что архимандрит Досифей в свое время сам был кадровым офицером и прошел военные школы. В 1990 г. он закончил военную гимназию в Белграде. Затем поступил в Военную академию Военно-воздушных сил и противовоздушной обороны в Райловце под Сараево, которая из-за начавшейся войны была перемещена в Белград. Закончив Академию 1995 г. он служил офицером в 450 ракетном полку в Кральево. В 1998 г. уволившись в запас отправился в монастырь Хиландар на Афоне и посвятил свою жизнь служению Богу и Церкви. Благодаря стараниям отца Досифея Афон посещали делегации сербских офицеров и кадетов. Нового епископа уже лично поздравил министр Обороны Сербии Небойша Стефанович. До этого назначения послушание военного епископа нес владыка Нишский Арсений. 23 мая 2022 г. скрыть способы оплаты Смотри также Подпишитесь на рассылку Православие.Ru Рассылка выходит два раза в неделю: Мы в соцсетях Подпишитесь на нашу рассылку |
|
|
