| Прп. Феодосий Тырновский. Мозаика Александро-Невского Собора в Софии. Нач. XX в. Молитвословия Тропарь, глас 3 (Подобен: Божественныя веры:) В блаженнем безмолвии пустыннем/и на соборех, любовию к Богу горя,/посрамил еси лукавых бесов и еретик злочестивых./На молитве же стоя, огня светлостию просиял еси/и преставлением твоим Ангелов поющих обвеселил еси,/Феодосие, отче наш,/сего ради молим тя://молися о душах наших. Кондак, глас 8 (Подобен: Взбранной воеводе:) Пропов " едник велегласный Божественных догмат/на соборех святых был еси, отче мудре,/цари умудряя и в вере утверждая;/благодатию же Божественною осияваем,/заградил еси уста злославных, Феодосие./Сего ради вопием ти:/радуйся, Болгарская похвало//и Православия светлое радование. Литература Использованные материалы Прозвище Тырновский отсутствует в дошедших до нас средневековых источниках. Впервые преподобный Феодосий назван Тырновским в „Истории славяноболгарской” преподобного Паисия Хиландарского 1762 г. См.: Паисий Хилендарски. Славянобългарска история. София, 1973. С. 97–98. Киселков В. С. Житието на св. Теодосий Търновски. С. 4. Киселков В. С. Св. Теодосий Търновски. София, 1926. С. 3-4. Андреев Й., Лазаров И., Павлов П. Кой кой е в Средновековна България: исторически справочник. София, 1994. С. 374. Червен - средневековый укрепленный город, важный военно-административный и духовный центр, расположенный в долине реки Черни Лом, в 32 км южнее нынешнего болгарского города Русе. См.: Ковачев Н. Ук. соч. С. 26; Мичев Н., Михайлов Ц., Вапцаров И. и Кираджиев С. Ук. соч. С. 447. Современное название этой части Восточной Старой планины - Эминска планина. Она расположена между рекой Луда Камчия и Черным морем и заканчивается мысом Эмине, где в наши дни видны руины средневековой крепости Эмона. См.: Ковачев Н. Ук. соч. С. 28; Мичев Н., Михайлов Ц., Вапцаров И., Кираджиев С. Ук. соч. С. 201. Киселков В. С. Житието на св. Теодосий Търновски. С. 11. |
| Большое место в творческом наследии А. занимает также исследование деятельности рядовых книжников-книгописцев и компиляторов XIV-XVIII вв. ( Первослав , Димитрий Кратовец , Мардарий Рыльский , Виссарион Дебрский и др.), составляющее важную часть культурного фона эпохи. Для характеристики периода национального Возрождения, атмосферы творчества «отца» новоболг. историографии иером. Паисия Хиландарского большое значение имеет книга очерков-портретов «Съвременници на Паисий» (София, 1963,1964. 2 ч.). Археографические разыскания А. нашли свое отражение также в крупных публикациях средневек. слав. и ранних новоболг. текстов. Совместно с К. Ивановой и К. Куевым А. было осуществлено издание собрания сочинений св. Климента Охридского (София, 1970-1977. 3 т.), 2-й том содержит анонимные слав. слова и поучения, в большинстве своем не принадлежащие этому автору, 3-й том - пространные жития братьев-первоучителей Константина-Кирилла и Мефодия. Им опубликованы также «История славяноболгарская» Паисия Хиландарского по списку 1772 г. (София, 1961) и ее т. н. «рыльская переработка» (Рилска преправка на «История славяноболгарская». София, 1966). Соч.: «Слово о полку Игореве» и българската литература. София, 1956; Из старата българска, руска и сръбска литература. София, 1958. Ч. 1; 1967. Ч. 2; 1978. Ч. 3; Съвременници на Паисий. София, 1963. Ч. 1; 1964. Ч. 2; Паисий Хилендарский: История славяноболгарская. София, 1967; Борба за делото на Кирил и Методий. София, 1969; Взората на българска възрожденска литература. София, 1969; Климент Охридски. Събрани съчинения. София, 1970. Т. 1; 1977. Т. 2; 1973. Т. 3 [ред. совм. с К. Куевым, X. Кодовым и К. Ивановой]; Из историята на руско-българските литературни връзки. София, 1972. Ч. 1; 1980. Ч. 2; Из историята на старобългарската и възрожденската литература. София, 1977; Кирил и Методий, славянски и български просветители. София, 1977; Руско-южнославянски книжовни връзки. София, 1980; Старобългарски писатели. София, 1981; Старобългарско книжовно наследство. София, 1983; Паисий Хилендарски. София, 1985. |
| Доклади... С., 1971. Вишнякова А. Ф., Николаев В. Славянобългарският фактор в христианиза-щията на Киевска Русия//Византийский Временник. 1952. Т. V. Георгиев Е. Кирил и Методий. С., 1969. Григорий Цамблак, митр. Похвално слово за Евтимий/Сб. Христоматия по старобългарска литература. С., 1967. Динков К. История на Българската Църква (четива). С., Синодално книгоиздателство, 1954. Драганов М. Религиозната психика на българите. С., 1968. Дринов М. Исторически прегледъ на Българската Църква, от самото и начало и до днесь. Виена, 1869. Дринов М. Отец Паисий, неговото време, неговота история и учениците му/Съчинения на М. С. Дринова. 1909. Т. I. Дуйчев И. Из старата българска книжнина. С., 1943. Т. I. Дуичев Ив. Рилският светец и неговата обител. С., 1947. Евлогий (Смирнов), архим. История на взаимоотношенията между Руската и Българската Православни Църкви//Духовна култура. С., 1973. 8. Евтимий, Патриарх. Св. Иван Рилски, живот и подвизи. С.,1940. Екзархийский устав приспособенъ въ княжеството, вотиранъ, и приеть въ първата редовия сессия на VIII обикновенно Народно Събрание и утверденъ съ Височайши указъ отъ 13-й януарий 1895 година по 1. С., 1895. Екзархийский устав приспособенъ въ княжеството, одобренъ отъ Святийтъ Синодъ, приеть отъ Дьржавнийть Сьветъ и Народното Събрание, и потвьрденъ съ указъ на Негово Височество Князьть отъ 4 февруарий 1883 година, под 82. С., 1883. Златарски В. И., проф. Александр II и българският църковен въпрос/Сборник в чест на Варненския и Преславски митрополит Симеон. С., 1922. Златарски В. Де и кога билъ заточенъ и умрел българският Патриархъ Евтимий. Отдельный отпечаток от «Летописа на белг. Книж. Д». 8. Златарски В., проф. Отец Паисий Хилендарски. Българска историческа библиотека. 1929. Т. I. Иванов Й. Богомилски книги и легенди. С., 1925. Иванов Иордан. Жития на св. Иван Рилски. — Търново, 1904. Игнатьев А. Светейшият Московски и Всерусийски Патриарх Алексий и Българската Православна Църква//Духовна култура. С., 1970. 7—8. История на философската мисъл в България. |
| Старец Паисий Хилендарский О супругах Необходимое условие для образования крепкой христианской семьи - найти будущим супругам хорошего духовника. Духовник будет играть роль третейского судьи, следя за тем, чтобы в семье не возникало ссор. Когда супруги не найдут между собой согласия, то они пойдут к духовнику, надеясь на Бога. Иначе же семья разрушается: вмешиваются родители жены, родители мужа - и все вместе стараются настоять на своем и губят семью. Когда же супруги согласятся иметь духовного руководителя, тогда в семье не будет таких запутанных ситуаций. Чтобы супружеская чета шла вперед, ей нужно иметь общего духовника, ибо тот подобен плотнику, желающему подогнать две доски: срубив наросты, он строгает доски, выравнивает их и потом соединяет между собой. И вообще лучше, чтобы у всех членов семьи был один духовник, поскольку, зная семейные проблемы, он сможет давать каждому соответственное направление. Некий брат, только что женившийся, приехал на Святую Гору, к старцу. Между ними состоялся следующий диалог: - Батюшка, я женился. - Живите и преуспевайте. Красивую ли жену взял? - Красивую, батюшка. - Э, не будешь иметь награды от Бога. Э, бедный-бедный, Бог устраивает весь мир и не устроил тебя! Христиане должны жениться на некрасивых женах, дабы утешились и они. Не имея внешней, телесной, красоты, они, некрасивые, имеют великую красоту внутреннюю. Они, бедняжки, видят, что не пристраиваются, плачут и отчаиваются и склоняются к худшему. Если их не возьмете в жены вы, крепкие христиане, кто их возьмет? Найдите хорошего духовника, который отнесется к вам с любовью, и с ним советуйтесь: издалека не бывает лечения - врач должен быть рядом. Издалека только молитву просите. Одна женщина не терпела в своем доме ни фимиама, ни зажженных лампад. Муж ее, однако, как жена ни возражала, стоял на своем и постоянно зажигал лампаду. Положение в доме сделалось совсем уже невыносимым: никто не хотел уступать. Тогда муж обратился к старцу и изложил свое горе. Старец сказал: - Успокойся, благословенный, жена твоя вовсе не бесноватая, как тебе кажется только из-за того, что она не переносит фимиама! Она это делает наперекор тебе, да и не научена она этим вещам. Ты с этого дня не воскуряй пока фимиама и не зажигай лампад, чтобы жена твоя не расстраивалась, а я помолюсь о вас! |
| Нестор, архим. Къпиновският манастир//Духовна култура. 1962. Бр. 10. Нестор, архим. Плаковският манастир — средище на Велчовата заве-ра//Славяни. 1960. Бр. 4. Нестор, архим. Преображенският манастир//Църковен вестник. 1959. Бр. 31. Нестор, архим. Св. Патриарх Евтимий Търновски//Духовна култура. 1953. Бр. 3. Никое Петър, д-р. Варненски и Преславски СимеонСборник в чест на митрополита Симеона. С., 1922. Никое Петър, проф. Възраждане на Българския народ. Църковно-национал-ни борби и постижения. Под редакцията на акад. Димитър Косев. С.: Изд-во Наука и изкуство, 1971. Ников П., проф. Възраждане чрез Църквата. България 1000 години. С., 1930. Николаев Вс. Славянобългарският фактор в християнизацията на Киевска Русия. С., 1949. Николай (Кацарски), архим. Приносът на Рилския манастир за поддържането и укрепването на българо-съветската дружба. С., 1970. Образ на царскый ферман за решение-то на българскый въпрос. Цареград, 1970. Орешков. Автобиография на Софрони Врачански. С., 1914. Павлов Т. Безсмъртно славянско и общочовешко културно дело. (Константин Кирил Философ). С, 1971. Паисий Хилендарски. Славяно-Българска история. Под редакцията на Петър Динеков. С.: Български писател, 1972. Партений, en. Свети патриарси в България и от български произходДесет години Българска патриаршия (1953 —1963). С., 1963. Пейчев Б. Кириловото определение на философията. С., 1969. Пенов Димитър, проф., д-р. Девети септември, възстановяването на руско-българските църковни връзки и тяхното значение за българо-съветската друж-ба//Духовна култура. С., 1969. Православието в България (отв. ред. Н. Мизов). С.,1974. Примов Борислав. Богомилският дуализъм. Произход, същност и обществен-но-политическо значение//Изв. Инст. ист. 1960. 8. Примов Борислав. Бугрите. Книга за поп Богомил и неговите последователи. С., 1970. Радивоев М. Време и живот на Търновския митрополит Иларион (Макарио-полски). С, 1912. Родопски С. М. Портрет на гръцкото фенарско духовенство и коварычте му дъла против българит в Родопите. Пловдив, 1887. |
| P. Guran, B. Flusin. [Bucharest, 2001]. P. 249-280; Вълчинова Г. «Вяра» и «нация» в два разказа за пренасяне на мощите на св. Параскева (Петка) Епиватска (1641)//ГСУ, ЦСВП. 2003. Т. 92(11). С. 169-176; Куюмджиева С. Нотирани песнопения за св. Петка Търновска//Пти достоитъ: Сб. в памет на С. Кожухаров. София, 2003. С. 591-600; Томова Е. Параклис за св. Петка Търновска в кирилски ръкопис РАН-215 (Букурещ, Румъния)//Науч. трудове/Пловдивски ун-т Паисий Хилендарски. Пловдив, 2003. Т. 41. Кн. 1: Филология. С. 37-45; она же. Култът към търновските светци в слав. ръкописна традиция през XVII в.//Пти достоит: Сб. в памет на С. Кожухаров. 2003. С. 246-260; Билярски И. Покровители на Царството: Св. цар Петър и св. Параскева-Петка. София, 2004; Минева Е. Пет химнографски творби за св. Петка Търновска. София, 2005; она же. Службите за св. Петка в гръц. кодекси от колекцията на ЦСВП И. Дуйчев//ГСУ, ЦСВП. 2013. Т. 98(17): Междунар. науч. конф. «Културният диалог между Изтока и Запада». С. 299-307; она же. Византийското пространно житие за св. Петка Епиватска (BHG 1420z) като извор за химнотворчеството за светицата//Старобълг. лит-ра: Списание. 2015. Кн. 15. С. 117-130; она же. Был ли Ярославом Мудрым υς τ ρχοντι Ρωσας в визант. пространном житии св. Параскевы Эпиватской (BHG3 1420z)?//Bsl. 2016. T. 74. N 1/2. P. 175-189; Мирчева Е. Предевтимиевото житие на св. Параскева (Петка) Търновска//Несть ученикъ надъ своимь: Сб. в чест на И. Добрев. София, 2005. С. 323-333; Д. Реликвите св. Петке: Gloria Bulgariae - gloria Serviae//България и Сърбия в контекста на визант. цивилизация: Сб. ст. от бълг.-сръб. симпозиум, София, 14-16 септ. 2003. София, 2005. С. 165-191; Т. Ymuцaj преноса мoшmujy св. Петке у Деспотовину на paзboj култа у cpnckoj средини//Там же. С. 343-354; Mare A. Scriere i cultur româneasc veche. Bucur., 2005. P. 54-83; Станкова Р. Служби за св. Петка в бълг. и сръб. ръкописи от XIII до XV в.//АрхПр. 2006. 28. С. 105-122; она же. Видинска служба за св. Петка Търновска//Християнска агиология и народни вярвания: Сб. |
| Между тем, в особенности со времени Адрианопольского мира (1829 г.), в Болгарию все более и более начинает проникать русское влияние. Болгарские купцы, жившие в России (в Одессе) – Априлов и Палаузов из Габрова, возбужденные к патротической деятельности преимущественно чрез чтение сочинений историка Венелина, открывают в разных местах Болгарии болгарские школы, которые потом начинаютъ все более и более умножатся. В связи с этой школьной и просветительной деятельностью стоят имена двух замечательных болгарских деятелей, двух Неофитов: иеромонаха Рыльского (род. в 1793 г.: † 1881 г.), учителя Габровской школы, игумена Рыльского, переводчика Евангелия на болг. языке, автора болгарского лексикона и других трудов, преимущественно в области педагогики 22 и архимандрита Неофита Петрова Хилендарского (Бозвели) († 1843 г.), автора школьной энциклопедии для учащихся («Славено болгарское детоводство за малки те деца») и других сочинений, а также одного из самых энергичных поборников болгарской церковной независимости 23 . Так постепенно подготовлялось и развивалось болгарское национальное возрождение, приведшее сначала к поднятию болгарского церковного вопроса, а потом и к политическому освобождению Болгарии. Как видите, на челе всего этого движения стояло болгарское духовенство. Я не буду здесь говорить о постепенном развитии болгарского церковного вопроса, приведшего к учреждению независимой болгарской экзархии (на основании султанского фирмана 1870 г.) и к провозглашению со стороны греческой церкви т. н. болгарской схизмы (1872 г.). Скажу только, что главными деятелями этого движения были три болгарских иерарха: Илларион, епископ Макариопольский, Авксентий Велесский и Паисий Пловдивский (хотя последний былъ и грек по происхождению, а также и другие; все они находились, правда, под сильным давлением болгарской чорбаджийской 24 партии (во главе с Чомаковым), проникнутой духом крайней нетерпимости по отношению к греческой церкви 25 . Несомненно, что создание независимой болгарской церкви было только прелюдией к полному и политическому освобождению Болгарии. |
| Тавор – планина с кръгла форма в Северен Израел, на север от Йерусалим, недалеч от Назарет. Най-високият й връх е 560 метра. На Таворската планина станало Преображението на Господ Иисус Христос. Виж също Таворска светлина. Таворска светлина – виж Нетварна Светлина, исихазъм, богоявление (теофания). Св. апостол Тадей , Брат Божий, от Дванадесетте апостоли – виж апостол Юда. Тайнство – всяко действие в Църквата предстявлява винаги тайнство в известен смисъл. Но Църквата е отделила седем главни тайнства, които се отличават от останалите с това, че чрез тях се дава особено, ново качество на човека, някакъв особен дар, който изменя качествено човека. Тайнствата са особени действия на Бог чрез Църквата в света; в собствено църковно значение тайнствата са свещени символически действия, установени от Иисус Христос, чрез които на човека невидимо и непостижимо, тайно се предава на човека особена Божия благодат и се осъществява връзката на човека с Бог. Най-главните църковни тайнства са св. Кръщение, Миропомазване, Евхаристия, Покаяние (Изповед), Елеосвещенство (маслосвет), Брак и Свещенство. Виж също треби и раздела За Църквата и Тайнствата. Таксидиот – пътуващ монах, който обикалял села и градове, за да събира помощи и да привлича поклонници за своя манастир. Такъв пратеник за манастира Хилендар е бил по време на своя престой в Света гора и св. Паисий Хилендарски. Таксидиотите били предвестници на Българското национално възраждане. Те откривали килийни училища, учели народа на българско четмо и писмо и вършели възродителна дейност. Неуморен таксидиот и книжовник бил Йосиф Брадати (XVIII в.). Виж също За институцията на таксидиотството. Талант – парична единица; мярка за злато или сребро, един талант тежи 42,765 g. Талмуд (ивр. ) (учение) – обширен раздел на юдейското богословие, етика и право. Талмуд (книга) – свод на равинистичната литература, която се ползва с най-висш авторитет в юдаизма. Ортодоксалното еврейство смята Талмуда за Устен Закон (или Устна Тора) и я почита наравно с Писания Закон (Библията). |
| E. G. Farrugia et al. R., 1988; Japund i M. Il culto i l " ufficio dei SS. Fratelli Cirillo e Metodio mella letteratura glagolitica//Christianity among the Slavs. 1988. P. 95-118; Божков А. Изображенията на Кирил и Методий през вековете. София, 1989; Культура Византии, 2-я пол. VII-XII в. М., 1989. С. 11-35; Международен симпозиум 1100 години от блажената кончина на св. Методий. София, 1989. 2 т.; e š med iev D. La contamination entre Constantin-Cyrille le Philosophe et Cyrille d " Alexandrie et sa répercussion dans l " art balkanique médiéval//Études balkaniques. Sofia, 1989. Vol. 25. N 1. P. 45-59; он же (Чешмеджиев Д.). Кирил Катански и Константин-Кирил Философ//Palaeobulgarica. 1992. Год. 16. 3. С. 55-60; он же. За «руските букви» в Пространното житие на Константин-Кирил Философ//КМС. 1995. Кн. 10. С. 116-137; он же. Кирилло-Мефодиевская идея у русских//Bulgarian Hist. Review. Sofia, 1995. God. 23. Kn. 4. P. 5-14; он же. За едно малко известно «Сказание за превода на Свещеното писание» от Хилендарския манастир//Бог и цар в бълг. история. Шумен, май 1992 г. Пловдив, 1996. С. 166-169; он же. Кирил и Методий в бълг. ист. памет през Средните векове. София, 2001; он же. Бележки върху култа на св. Седмочисленици в средновек. България//Пти достоитъ: Сб. в памет на С. Кожухаров. София, 2003. С. 425-444; он же. Култовете на бълг. светци през XI-XII в.//Науч. трудове/Филол. фак-т Пловдивски ун-т «Паисий Хилендарски». Пловдив, 2003. Т. 41. Кн. 1. С. 495-503; Zl á mal B. Slovanšti apoštolové sváti Konstantin-Cyril a Metodj//Bohemia sancta: ivotopisy eských svtc a pátel boich. Praha, 19892. S. 7-14; Capaldo M. Rispetto del testo tràdito o avventura congetturale? Su di una recenta interpretazione di VC 13//Europa Orientalis. R., 1990. Vol. 9. P. 541-644; idem. Sulla datazione di un " iscrizione pseudo-salomonica ad opera di Constantino il Filosofo//Filologia e letteratura nei paesi slavi: Studi in onore di S. Graciotti. R., 1990. P. 945-960; idem. Sulla Vita Constantini: Questioni minori di metodo, di esegesi, di critica testuale//Ibid. |
| (Константин Кирил Философ). С, 1971. Паисий Хилендарски. Славяно-Българска история. Под редакцията на Петър Динеков. С.: Български писател, 1972. Партений, en. Свети патриарси в България и от български произход/Десет години Българска патриаршия (1953 —1963). С., 1963. Пейчев Б. Кириловото определение на философията. С., 1969. Пенов Димитър, проф., д-р. Девети септември, възстановяването на руско-българските църковни връзки и тяхното значение за българо-съветската друж-ба//Духовна култура. С., 1969. Православието в България (отв. ред. Н. Мизов). С.,1974. Примов Борислав. Богомилският дуализъм. Произход, същност и обществен-но-политическо значение//Изв. Инст. ист. 1960. 8. Примов Борислав. Бугрите. Книга за поп Богомил и неговите последователи. С., 1970. Радивоев М. Време и живот на Търновския митрополит Иларион (Макарио-полски). С, 1912. Родопски С. М. Портрет на гръцкото фенарско духовенство и коварычте му дъла противъ българит в Родопите. Пловдив, 1887. Снегаров Ив. Духовно-културни връзки между България и Русия през средните векове (Х —XV вв.). С., 1950. Снегаров Иван. История на Охридската Архиепископия — Патриаршия от падането и под турците до нейното унищожение (1394 —1767 г.). С., 1931. Снегаров Ив. Културни и политически връзки между България и Русия през XVI -XVIII вв. С., 1953. Снегаров Ив. Отношенията между Българската Църква и другите Православни Църкви след обявяването на схизмата//Църковен архив. С., 1925. Кн. III - V. Снегаров Ив., проф. Отношенията между Българската и Руската Православна Църква преди и след провъзгласяването на схизмата (1872 г.)//Годишник на Дух. Академия. С., 1952. Снегаров Ив., проф. Руски опити за предотвратяване и вдигане на схизма-та/Македонски прегред. С., 1929. Кн. 1—2. Станимиров Ст. История на Българската Църква. С., 1925. Станимиров Cm. Руският православен храм в Софии//Църковен Вестник. 1911. 45. Стоилов А. П. Изъ Дъйностьта на о. Неофита Бозаели и смъртьта му. Преглед. Год I. 1907. Събев Тодор, проф. Основане на Болгарската Църква - 870 г./Годишник на Духовната академия св. |
|
|
