| Материал из Православной Энциклопедии под редакцией Патриарха Московского и всея Руси Кирилла Румынская Православная Церковь. Епископат АНДРЕЙ (Шагуна Анастасиу; 1808-1873), митр. Сибиуский Румынской Православной Церкви в Трансильваниии, богослов, церк. деятель ВАРЛААМ (Моцок Василе; ок. 1590 - 1657), митр. Молдавский (1632-1653), писатель, поэт, переводчик и педагог ДАМАСКИН (Даскэлул) (ок. 1660 - 1725), еп. Рымникский Унгро-Влахийской митрополии, общественный деятель, переводчик и изд. ДАНИИЛ (Чоботя Дан-Илие; род. 1951), архиепископ Бухарестский, митрополит Мунтенский и Добруджийский, патриарх Румынский ЕФРЕМ (Энэкеску Йоан, 1893 - 1968), митр. Бессарабии (неканоническая Бессарабская митрополия, 1923-1944) ИОАНН (Михэлцан; 1927-2008), еп. Орадский, Бихорский и Сэлажский (Румынская Православная Церковь), преподаватель, миссионер, теолог ИРИНЕЙ (Попа Йон; род. 1957), архиеп. Крайовский и митр. Олтенийский, член Свящ. Синода Румынской Православной Церкви, теолог и церковный публицист ИУСТИН (Мойсеску; 1910-1986), теолог, издатель, архиеп. Бухарестский и Патриарх Румынской Православной Церкви КОНОН (Арэмеску-Доничи) (2.02.1837(?) - 7.08.1922), митрополит-примас Румынской Православной Церкви в 1912-1919 гг. МЕЛХИСЕДЕК [Стефанеску (Штефэнеску) Михаил Петрович] (1823-1892), еп. Романский (1879-1892), предстоятель Румынской Православной Церкви (РумПЦ), церковный историк МИРОН (Кристя Илия (Элие); 1868-1939), предстоятель (примас) Румынской Православной Церкви (РумПЦ) в сане митрополита (дек. 1919-1925) и патриарха (1925-1939), 1-й патриарх Румынский, премьер-министр Румынии (10 февр. 1938 - 6 марта 1939). МИРОН (Романул Мойше; 1828 - 898), архиеп. Сибиуский, митр. Трансильванский (1874-1898) Румынской Православной Церкви (РумПЦ) НЕОФИТ (Скрибан Николае; 1808-1884), еп. Арджешский (1862 - 11 мая 1865, 1868-1873) Унгро-Влахийской митрополии Румынской Православной Церкви (РумПЦ) (до 1865 в юрисдикции К-польского Патриархата) НИКОДИМ (Мунтяну Николае; 1864 - 1948), патриарх Румынской Православной Церкви (РумПЦ) (30 июня 1939 - 27 февр. 1948) |
| Йерусалимска църква – първата християнска църква, чийто първи епископ бил св. Яков Алфеев, наречен още Иаков Младши ( Марк. 15:40 ) или брат Господен ( Гал. 1:19 ). Св. Кирил Йерусалимски – вж. Св. Кирил Йерусалимски. Йерусалимски храм – храм, построен в Йерусалим през 953 г.пр.Хр. от Соломон, сина на св. цар Давид, за поклонение на живия, истинен Бог от хората от всички краища на земята. В него той пренесъл и Ковчега на Завета. През 167 г. пр.Хр. селевкидския цар Антиох IV издигнал жертвеник на Зевс Олимпийски в свещения храм (вж. 1Мак. 1:54 ) и навярно с това оскверняване започнала предсказаната от пророка «мерзост на запустението» ( Дан. 9:27 ). През 164 г. пр.Хр. храмът отново е осветен след успешния бунт на Иуда Макавей (вж. 1Мак. 4:41–59 ). За втори път храмът в Иерусалим е осквернен през 70 г. сл.Хр. от армията на римския пълководец Тит (син на император Веспасиан и римски император след смъртта на баща си през 79 г. сл.Хр.). Тит заповядал той да бъде запазен, но войниците не се подчинили на своя вожд. Така се изпълнило пророчеството, изречено от Архангел Гавриил, че храмът ще бъде унищожен не от пълководеца, а от неговата армия: «градът и светилището ще бъдат разрушени от народа на вожда, който ще дойде» ( Дан. 9:26 ). Св. Йоан Дамаскин (680–780) – виж Иоан Дамаскин. Св. Йоан Златоуст (347–407) – един от най-великите Отци и учители на Православната църква. Огромното му творчество съставлява част от съкровищницата на религиозната мисъл на човечеството. Извън речника: Св. Йоан Златоуст. Архим. Йоан Крестянкин (1910–2006) – съвременен руски духовник, един от най-обичаните и известни съвременни руски старци-проповедници. Роден в гр. Орёл на 11 април 1910 г. като осмо дете в многодетно семейство. През 1945 г. бил ръкоположен за дякон, а малко по-късно – за свещеник от Московския патриарх Алексий I в Измаиловския храм «Рождество Христово». Там той служил до 1950 г., когато комунистическата власт го арестувала по обвинение за антисъветска агитация. Отец Йоан бил заточен в лагер за седем години, но през 1955 г. бил предсрочно освободен. Продължил служенето си в Псковска, а после в Рязанска епархия. През 1966 г. отец Йоан приел монашество, а от 1967 г. до смъртта си на 5 февруари 2006 г. се подвизава в Псковско-Печерския манастир «Св. Успение Богородично». Извън речника: Архимандрит Йоан Крестянкин. |
| С. 53-104; Лосева О. В. Русские месяцесловы XI-XIV вв. М., 2001; Славова Т. Откъсите от «Богословие» («Небеса») в превод на Йоан Екзарх в Тълковната палея//Преславска книжовна школа. София, 2002. Т. 6. С. 123-130; она же. Йоан Екзарх//История на бълг. средновек. лит-ра/Съст. А. Милтенова. София, 2008. С. 245-248; Феринц И. Об ораторском искусстве Иоанна Экзарха Болгарского и Кирилла Туровского//Преславска книжовна школа. София, 2004. Т. 7. С. 344-352; Горина Л. В. Болгарский хронограф и его судьба на Руси. София, 2005; Николова С. Ръкописната традиция на т. н. Първо слово за Рождество Христово от Йоан Екзарх Български//Несть ученикъ надъ учителемь своим: Сб. в чест на проф. И. Добрев. София, 2005. С. 302-314; она же. За най-стария препис на т. н. «Първо Слово на Йоан Екзарх Български за Рождество Христово»//«Studia Caroliensia»: Papers in Linguistics and Folklore in Honor of Ch. Gribble. Bloomington (Ind.), 2006. С. 209-228; она же. Неизвестная юго-западнорус. переработка т. н. Первого слова Иоанна Экзарха Болгарского о Рождестве Христа//«Quadrivium»: FS in Honor of Professor W. Moskovich. Jerusalem, 2006. P. 53-71; она же. Так называемое Первое слово Иоанна Экзарха Болгарского о Рождестве Христа и его греч. источник//Palaeobulgarica. 2007. Vol. 31. N 2. P. 3-20; Сапожникова О. В. Вопросы текстологии Богословия Иоанна Дамаскина в переводе болгарского экзарха Иоанна//Там же. 2005. Vol. 29. N 4. P. 3-29; она же. Работа митр. Даниила над Богословием Иоанна Дамаскина//ДРВМ. 2007. 3(29). С. 94-96; Кръстанов Т. Титлите екзарх и патриарх в бълг. традиция от IX до XIX в.: Св. Йоан Екзарх от Рим и патриарх на бълг. земи//Държава и Църква - Църква и Държава в бълг. история: Сб. по случай 135-годишнината от учредяването на Бълг. екзархия. София, 2006. С. 73-86; Уханова Е. В. Об одном киевском скриптории посл. четв. XI - нач. XII в.//Палеография и кодикология: 300 лет после Монфокона: Мат-лы междунар. науч. конф. М., 2008. С. 225-229; Иванова К. За два светогорски кодекса, съдържащи слова на Йоан Екзарх//Средновековието в огледалото на един филолог: Сб. |
| Т. 1. С. 308-316; Благова Е., Икономова Ж. Лексика Бесед Григория Двоеслова и лексика Йоанна Экзарха//Там же. С. 283-289; Верещагин Е. М. К дальнейшему изучению переводческого искусства Иоанна Екзарха Болгарского//Там же. С. 212-225; Иванова К., Николова С. Тържество на словото: Златният век на бълг. книжнина. София, 1995; Иванова-Мирчева Д. Научна проблематика, свързана с Йоан Екзарх и неговото творчество//Преславска книжовна школа. София, 1995. Т. 1. С. 226-235; Икономова Ж. Йоан Екзарх//КМЕ. 1995. Т. 2. С. 169-190; Мулич М. Иоанн Экзарх Болгарский и его роль в формировании стилистических приемов в слав. письменности//Преславска книжовна школа. 1995. Т. 1. С. 19-36; Наумов А. Функции на библейските елементи в художествената структура на Йоан Екзарховите слова//Там же. С. 131-137; Славски Ф. Няколко бележки за езика на Йоан Екзарх Български//Там же. С. 250-253; Фомина Л. Ф. Роль Йоанна Экзарха Болгарского в развитии восточнослав. астрономии//Там же. С. 269-276; Ханзак Е. Теоретични предпоставки за преводаческия стил на Йоан Екзарх//Там же. С. 192-197; Велинова В. Тържествената ораторска проза в България: IX-X в. София, 1998; Трендафилов Х. Предисловие Иоанна Эксарха Болгарского к пер. Богословия («Небеса») Иоанна Дамаскина в древнерус. рукописной традиции//Русь и южные славяне: Сб. ст. к 100-летию со дня рождения В. А. Мошина (1894-1987). СПб., 1998. С. 305-313; он же. «Небеса» Иоанна Эксарха Болгарского и древнерус. духовные центры//Преславска книжовна школа. Шумен, 1999. Т. 4. С. 165-194; он же. Йоан Екзарх Български. София, 2001; Гордеева Е. Н. Македонский листок - источник Пролога Иоанна Екзарха Болгарского//Bsl. 1999. Т. 60. N 2. Р. 539-556; Турилов А. А. Две забытые даты болг. церковно-полит. истории IX в.: (К вопр. формирования болг. варианта церк. месяцеслова в эпоху Первого царства)//Palaeobulgarica. 1999. Vol. 23. N 1. P. 14-34; он же. Сербские отрывки XIII-XVI вв. в собр. рус. Пантелеймонова мон-ря на Афоне: (Ч. 1: Рукописи XIII-XIV вв.)//АрхПр. 2006. 28. |
| София, 1982. Год. 25. 1. С. 19-39 (Idem//Преславска книжовна школа. София, 1995. Т. 1. С. 68-84); idem. Art compilatoire et technique de traduction l " homélie de Jean le Prêtre sur le Baptême du Seigneur//Ibid. 1983. N 8. P. 2-14; idem. La source principale du Sermon sur la Nativité, attribué à Jean l " Exarque//Ibid. 1984. N 9. P. 3-29; idem. Unità ed originalità dell " omelia «esarchiana» su Giovanni Evangelista//Studia slavica mediaevalia et humanistica: R. Picchio dicata. R., 1986. Vol. 1. P. 117-145; Miklas H. Ergebnisse und Perspektiven bei der Erforschung der kirchenslavisch-griechischen Übersetzunstheorie und Übersetzunspraxis//Palaeobulgarica. 1980. Vol. 4. N 3. P. 98-111; Добрев И. Съдържа ли Македонският кирилски лист откъс от произведение на Константин Философ-Кирил за преводаческото изкуство?//Старобълг. лит-ра. 1981. Кн. 9. С. 20-32; Баранкова Г. С. О взаимоотношениях «Шестоднева» Иоанна экзарха Болгарского и «Толковой палеи»: (Текстолого-лингвист. аспект)//История рус. яз.: Исслед. и тексты. М., 1982. С. 262-277; она же. Шестоднев Иоанна Экзарха на Руси//Преславска книжовна школа. София, 1995. Т. 1. С. 198-211; Thomson F. J. The Eulogy of St. John the Divine attributed to John the Exarch of Bulgaria//Slavica Gandensia. Gent, 1984. Vol. 11. P. 129-158 (Idem//Преславска книжовна школа. 1995. Т. 1. С. 47-67); Чолова Ц. Върховната власт и управлението на средновек. бълг. държава по време на Симеон, отразени в «Шестоднев» на Йоан Екзарх//ИИИ. 1985. Т. 28. С. 216-235; она же. Естественонаучните знания в средновек. България. София, 1988; Вайер Е., Миклас Х. Преводачески похвати в Богословието на Йоан Екзарх в сравнение с по-късни паралелни преводи//Старобълг. лит-ра. 1986. Кн. 19. С. 29-59; Станчев К. Словата на Йоан Екзарх Български//Там же. 1991. Кн. 25/26. С. 66-72; Йонова М. Йоан Екзарх//СтБЛ. 1992. С. 204-205; Андреев Й. Йоан Екзарх и някои въпроси във връзка с наследяването на царската власт в средновековна България//Преславска книжовна школа. София, 1995. |
| в чест на 70-годишнината на проф. И. Дуйчев. София, 1980. С. 210-211; Сарафанова-Демкова Н. С. Иоанн экзарх Болгарский в сочинениях Авакума//ТОДРЛ. 1963. Т. 19. С. 367-372; Куев К. Към въпроса за титлата «екзарх» в старобълг. книжнина//ИИИ. 1964. Т. 14/15. С. 325-345; L ä greid A. Der rhetorische Stil im Šestodnev des Exarchen Johannes. Wiesbaden, 1965. (MLS; 4); Podskalsky G. Zur Rezeption griechischer philosophisch-theologischer Zentralbegriffe bei Johannes Exarhos//Anzeiger für slavische Philologie. 1974. Bd. 7. S. 109-112; Freydank D. Die Himmelfahrtshomilie «Veselite s nebesa» des Exarchen Johannes und ihre griechischen Vorlagen//ZfS. 1975. Bd. 20. S. 382-390; Василев Р. Към въпроса за отъждествяването на св. Иван Рилски с Йоан Екзарх//ДК. 1976. Кн. 12. С. 18-26; он же. По повод на една прибързана хипотеза//Palaeobulgarica. 1977. Vol. 1. N 2. P. 76-84; Ангелов Б. Ст. Проникване на старобълг. съчинения в старата рус. лит-ра//Старобълг. лит-ра. 1977. Кн. 2. С. 20-45; он же. За едно неиздадено съчинение на Йоан Екзарх//Palaeobulgarica. 1984. Vol. 8. N 1. P. 115-117; он же. Йоан Екзарх - преводач на Тълковно Евангелие//Език и лит-ра. София, 1984. Год. 39. 1. С. 64-67; Duj ev I. L " Hexaémeron de Jean l " Exarque//Bsl. 1978. Т. 39. P. 209-223; idem. Zur Biographie von Johannes dem Exarchen//Litterae slavicae medii aevi: F. V. Mareš sexagenario oblate. Münch., 1985. S. 67-72; Бегунов Ю. К. «Шестоднев» Иоанна Эксарха: (К вопр. о задачах изучения болг. памятника Х в.)//ССл. 1979. 4. С. 114-116; Димитров П. За титлата на Йоан Екзарх - «Екзарх Български»//Palaeobulgarica. 1980. Vol. 4. N 1. P. 82-89; он же. Изборниците на цар Симеон//Преславска книжовна школа. София, 1995. Т. 1. С. 115-130; Мончева Л. Йоан Екзарх и руската хомилия от XII в.//Език и лит-ра. 1980. Год. 35. 3. С. 67-73; Capaldo M. Jean l " Exarque en tant que compilateur et traducteur: Problèmes historico-littéraires, textologiques, linguistiques//Полата кънигописьная. Nijmegen, 1980. N 3. P. 69-89; idem. Pour l " édition des Sermons attribués à Jean l " Exarque//Балканско езикознание. |
| Le «Martyrium» de Jean le Nouveau d " Akkerman et son auteur//Bbl. 1969. Vol. 3. P. 265-280; он же. Борец срещу «Слънцепоклонничеството»: («Мъчението» на Иван Нови Белградски (Акермански) и неговият автор)// Он же. Средновековни българи. София, 1989. С. 164-170; N sturel P. Une prétendue œuvre de Grégoire Tsamblak: «Le martyre de S. Jean le Nouveau»//Actes du 1e Congr. Intern. des Études balkaniques et Sud-Est européenes. Sofia, 1971. Vol. 7. P. 345-351; Ангелов Б. Ст. Григорий Цамблак - автор на служба в чест на Йоан Нови Сучавски//Лит. мисъл. 1972. 4; Кожухаров С. Търновската книжовна школа и развитието на химничната поезия в старата българска лит-ра//Търновска книжовна школа. София, 1974. [Кн. 1]. С. 277-309; B î rl deanul E., arhiereul. Racla cu moatele «Sfîntului Ioan Cel Nou» de la Suceava//BOR. 1972. N 11/12. P. 1393-1400; Особености поступка и стила у Цамблаковим службама светом Jobahy Новом и светом Стефану Дечанском//Зб. Матице Српске за славистику. Нови Сад, 1975. 9. С. 68-79; Бегунов Ю. К. «Мучение Иоанна Нового» в сборнике 1-й трети XV в. из собр. Н. П. Лихачева//ССл. 1977. 4. С. 48-56; Cartojan N. Istoria literaturii române vechi. Bucur., 1980. P. 215-217; Zach K. Aktualisierung des Johannes-Novi-Stoffes in der Moldauischen Kunst des 15. und 16. Jh.//XVI. Intern. Byzantinistenkongress: Akten. W., 1982. Tl. 2. Tlbd. 6. S. 68-80. (JÖB; 32); Гонис Д. Новогръцки преводи-варианти на «Мъчение на Йоан Нови Белградски» от Григорий Цамблак//Търновска книжовна школа. 1984. Кн. 3. С. 138-143; Петков Г. «Мъчение на свети Йоан Нови Белградски» от Григорий Цамблак в превод на румънски език от митр. Варлаам//Там же. С. 119-126; Данчев Г. Близост и различия между българската и гръцката версия за мучение и смъртта на Йоан Трапезундски//ГСУ, ЦСВП. 1990. Т. 1. С. 273-282; Περαντνης. Λεξικν. Τ. 2. Σ. 227-231; Бакалова Е. Цамблаковато «Мъчение на свети Йоан Нови» в румънската монументална живопис от XVI-XVII век//Старобългаристика. 1991. Кн. 15. 4. С. 56-77; СтБЛ. С. 491-492; Kuczy ska M. |
| Митрополит Иларион оглави храмовия празник на академичния храм на Общоцърковната аспирантура На 11 септември 2021 г., когато Църквата възпоменава Отсичането на главата на Пророка, Предтечата и Кръстителя Господен Йоан, председателят на Отдела за външни църковни връзки на Московската Патриаршия, ректорът на Общоцърковната аспирантура и докторантура «св. св равноапостолни Кирил и Методий» митрополит Волоколамски Иларион отслужи Божествена литургия в академичния храм на ОЦАД – църквата «Св. Йоан Предтеча» в Черниговското Патриаршеско подворие. На архипастиря съслужиха представителят на Патриарха Московски и на цяла Русия към Антиохийския Патриаршески престол, главният научен сътрудник на Общоцърковната аспирантура и докторантура игумен Арсений (Соколов), проректорът на ОЦАД по учебната работа йеромонах Павел (Черкасов), помощник-ректорът на ОЦАД йеромонах Йоан (Копейкин), клирици от подворието. По време на сугубата ектения прозвучаха молитвени прошения за избавяне от коронавирусната инфекция. След това митрополит Иларион отправи молитва, четена при разпространение на вредоносна зараза. След края на богослужението, обръщайки към присъстващите с проповедническо слово, архипастирят каза: «В името на Отца и Сина и Светия Дух! Днес ние си спомняме Отсичането на главата на светия Пророк, Предтеча и Кръстител Господен Йоан и празнуваме храмовия празник на нашия храм. На пръв поглед това е едно от най-ужасните събития, описани в Светото Писание на Новия Завет, а ние го празнуваме. Отрязали са главата на човек, а ние в червени одеяния сме се събрали и тържествуваме като на Пасха. В живота и възприятието на Църквата нещата са по-различни, отколкото в живота и възприятието на обикновените хора, и това, което може да изглежда на обикновения човек като трагичен инцидент, се възприема от Църквата по съвсем друг начин. Неслучайно още от най-ранния период на битието на Църквата с особена почит в нея са се ползвали мъчениците – хора, които са приключили живота си по човешки мерки трагично, чийто живот е прекъснал преждевременно. Много мъченици са си отишли от този живот съвсем млади, сякаш нереализирали своя земен човешки потенциал. Но те са се удостоили с мъченически венец, извършвайки подвига на изповеданието на Христа Спасителя, за който ги прославя Светата Църква. |
| Айцетмюллера: Aitzetmiiller R. Das Hexaemeron des Exarchen Johannes. Bd I-VII. Graz, 1958–1975 ( с указанием в скобках номера книги и столбца). 12 См.: Бьчваров М. Л.. Пейчев Б. Б. «Шестодневът» на Йоан Екзарх Български (Светоглед и етика)//Йоан Екзарх. Шестоднев. София, 1981. С. 31. 13 Там же. С. 18. О художественных особенностях «Шестоднева» см.: Ldgreid A. Der rhetorische Stil im Sestodnev des Exarchen Johannes. Wiesbaden, 1965: а также: Георгиев E. Разцветът на българската литература в 1Х-Х век. София, 1962. Эстетическую окраску гносеологии Иоанна отмечает Н. Кочев: Кочев Н. U. Философската мисъл във Византия IX-XII в. (Проблеми на философската мисъл вьв Византия и българската държава). София, 1981. С. 74–75. В другом месте Н. Кочев пишет: «Мысль Иоанна Экзарха имеет подчеркнуто эстетически-гносеологическую направленность» (Кочев Н. Йоан Екзарховото виждане за красивото отразене в неговия «Шестоднев»//Проблеми на културата. Кн. 5. София, 1980. С. 104. 14 К сожалению, эстетические взгляды автора «Шестоднева» до сих пор изучались только фрагментарно. См., в частности: Панченко А. М. Некоторые эстетические постулаты в «Шестодневе» Иоанна Экзарха//Русско-болгарские фольклорные и литературные связи. Т. I. М., 1976. С. 32–41; Кочев Н. Йоан Екзарховото виждане за красивото отразене в неговия «Шестоднев»//Проблеми на културата. Кн. 5. С. 101–117. 15 Согласно частотному словарю Р. Айцетмюллера (Das Hexaemeron. Bd VII), красота встречается в тексте всего 11 раз, красити – 5, красьнъ – 15, лепота – 25, лепъ – 30, доброта – 35, добръ – около 200 ( не все из них в эстетическом значении) и один раз – добрекрасьнъ (VI 255с), которым Иоанн перевел греческое eujprephv» у Севериана Габальского . 16 Подробнее о «картине мира» в «Шестодневе» см.: Jaksche Н. Das Weltbild im Sestodnev des Exarchen Johannes//Welt der Slaven. T. V. 1959. S. 258–301. 17 Перевод из: Severiani Gabalorum. In mundi creat. VI//PG 56, 447. Указания на греческие источники даются по Р. Айцетмюллеру. 21 Интересно заметить, что в II 70с Иоанн переводит греческое тёруц (наслаждение) как «красота». |
| писателя XII в. Георгия Скилицы)//Становление слав. мира и Византия в эпоху средневековья: Славяне и их соседи: ХХ конф. памяти В. Д. Королюка: Сб. тез. М., 2001; Лепахин В. «Народное» житие св. Иоанна Рыльского как авторское произведение//Старобългаристика. 2001. Год. 25. Кн. 4. С. 27-48; Павлов П. Връзката на св. Йоан Рилски - Средец, Триадица, София: Възможност за богосл.-ист. тълкуване//ДК. 2001. Год. 81. 2. С. 9-12; Алексиев Й. За светците - покровители на столичния Търнов: (Опит за локализация на църквите, в които са се пазели мощите им)//Търновска книжовна школа. Вел. Търново, 2002. Т. 7; Генова Е. Църквата при гроба на св. Йоан Рилски//ГСУ, ЦСВП за 2001. София, 2002. Т. 91(10). С. 133-146; Малчев Р. Новооткрит цикъл фолклорни легенди за св. Иван Рилски//Там же. С. 163-167; Тодоров Т. Кога са били пренесени мощите на св. Иван Рилски в Средец?//Там же. С. 169-180; Добрев И. Каноните за св. Иван Рилски от Георги Скилица//Старобългаристика. 2002. Год. 26. 3. С. 3-12; он же. За родното място на св. Иван Рилски//Сб. в чест на проф. А. Давидов по случай 70-годишнината му. Вел. Търново, 2004; он же. Св. Иван Рилски. Linz, 2007. Кн. 1. (Altbulgarische Stud.; 5); Спасова В. Към въпроса за тълкуването на житията на Иван Рилски като извор за неговия живот и дейност//Изв. на Ист. музей за 2002 г. Кюстендил, 2003. Т. 7. С. 43-48; Чешмеджиев Д. Култовете на бълг. светци през XI-XII в.//Научни трудове/Пловдивски ун-т Паисий Хилендарски. Пловдив, 2003. Т. 41. Кн. 1. С. 495-503; Бельов Г. И. Св. Иван Рилски. Благоевград, 2004; Nikolova B. The Testament of Ioan Rilski - Desired but Nonexistent Oldbulgarian Monument of 40s of Х Cent.//Bulgarian Historical Review. Sofia, 2004. God. 32. Kn. 3/4. P. 4-41; она же (Николова Б.). Заветът на св. Йоан Рилски: За митовите и реалиите//Старобългарска лит-ра. 2006. Кн. 35/36. С. 144-166; Вачев Х. Църквата «св. Иван Рилски» и митрополитският комплекс при храма «св. Петър и Павел» в Търново//Проф. С. Ваклинов и средновек. бълг. култура: Мат-ли от юбил. |
|
|
